Няма удобно живеене и няма живеене с мир и радост от Светия Дух в сърцето, ако се отклоним от простотата на нашето доверие в Христос. Има много вярващи, които се отклоняват от своето място. Какво е сега мястото на вярващия? Мястото на вярващия е в лоното на неговия Господ, или от дясната ръка на неговия Учител, или седнал в нозете Му като Мария. Ах! Някои от вас никога не са се събуждали сутрин, без да мислят за Него, и през целия ден усещането за Неговото присъствие е било в сърцето ви. Как завиждахте на света за часовете, които трябваше да посветите на работа; и когато заключвахте сърцето си вечер, винаги давахте ключа на Исус Христос! Колко сладки бяха Неговите наредби тогава за вас, защото можехте да видите Христос чрез тях! Колко възхитителни бяха тогава молитвените събрания и изучаванията на Библията, защото виждахте Исус там и разговаряхте с Него!
Но какво да кажем за сегашното ви състояние? Може би сте се отклонили от мястото си; не живеете близо до Христос, както преди. Оттук духовните неща имат много малко утеха в себе си; те са скучни и досадни; и службите, които някога са били като мозък и тлъстина за вас, сега са станали сухи кости. Вашата молитвена стаичка също е много пренебрегната; Библията ви не се изучава, както преди. Изгубили сте първата си любов.
Апелирам към вас, не сте ли изгубили и първата си утеха? Не сте ли като птица, която се е отклонила от гнездото си? Повярвайте ми, няма истинска радост, няма серафично възторг, няма осветен мир от тази страна на небето, освен като живеете близо под сянката на кръста и се сгушвате в обятията на Исус.
О! Че трябва да сме толкова глупави! Птицата не забравя гнездото си, но ние забравяме нашия Господ. Трябва да кажем с псалмиста: „Върни се в покоя си, душо моя, защото Господ ти е сторил добро!“ (Пс. 116:7).
