8 И от Гадците се отделиха някои та дойдоха при Давида у твърдела в пустинята, силни с крепост, мъже за опълчение на бой, щитоносци и копиеносци, и лицата им лица лъвови, а в бързането като сърните по горите.
1 Истина, не ми е за полза да се хваля, защото ще дойда до видения и откровения от Господа. 2 Зная в Христа едного человека който, преди четиринадесет години, (в тялото ли, не зная; вън от тялото ли, не зная; Бог знае;) възхитен бе до третото небе. 3 И такъв един человек зная, (в тяло ли, вън от тяло ли, не зная; Бог знае,) 4 че бе възхитен в рай, и чу думи неизречени които не е простено человеку да ги говори. 5 С такъв человек ще се похваля, а с мене си няма да се похваля освен с немощите си. 6 Защото ако поискам да се похваля безумен не ще бъда, понеже ще река истина; но свеня се да не би помислил някой за мене повече от каквото ме види или чуе от мене. 7 И за да се не превъзносям за премногото откровения даде ми се трън в плътта ми, ангел Сатанин да ме мъчи, за да се не превъзносям. 8 За това нещо три пъти се молих Господу да го отмахне от мене; 9 и рече ми: Доволно ти е моята благодат; защото силата ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с крайно благодарение по-добре ще се похваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.
10 Най-после, братие мои, укрепявайте се в Господа и в силата на неговото могущество. 11 Облечете се с всеоръжието Божие за да можете да устоите среща ухищренията на дявола; 12 защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но среща началствата, среща властите, среща управителите на тъмнотата на този век, срещу лукавите духове в поднебесната. 13 За това, вземете всеоръжието Божие за да можете да противостоите в деня лукав, и на всичко като надвиете да устоите. 14 Стойте прочее препасани с истина през чреслата си, и облечени с бронята на правдата, 15 и нозете ви да бъдат обути в приготвяне за благовестие на мир. 16 А върх всичко това вземете щита на вярата, с който ще можете да угасите всичките разжежени стрели на лукавия; 17 и вземете шлема на спасението, и меча на Духа който е словото Божие; 18 молеще се Духом на всяко време с всяка молитва и молба, и в това истото бъдете бодри с всяко стърпяване и молене за всичките светии, 19 и за мене да ми се даде слово да отворя устата си с дързновение, за да направя позната тайната на благовестието 20 за което съм посланник в окови, да говоря за него с дързновение както подобава да говоря.
Смели мъже се присъединиха към Давид през опасните дни, когато царСаул се опитваше да го убие. Тези подробности са написани за наше поучение, за да ни помогнат да се идентифицираме с нашия отхвърленГоспод. Ние също сме „в пустиня“ в смисъл, че този свят не предоставя никаква подкрепа на вярващите, които служат на ГосподИсус. Трябва да разчитаме на Него за всички наши физически или духовни нужди и за необходимото ръководство. За нас „крепостта“ не означава военна база, а по-скоро ситуация, в която трябва напълно да разчитаме на ГосподИсус, нашата Крепост. Доверяваме ли Му се за ръководство, за да знаем какво да правим, как, къде и кога?
Апостол Павел също трябваше да се научи да разчита на Господа, момент след момент. Той беше в Божието училище, докато служеше на Неговия народ, наслаждавайки се на големи благословения и привилегии. И все пак той все още имаше плът в себе си и поради това дори човек като Павел имаше потенциал да стане горд. За да предотврати това, Господ му изпрати ангел на Сатана (2 Кор. 12:1–9). Божиите хора, особено тези, които са водачи сред тях, винаги са под атака. Въпреки това, Бог е над всички неща и дори прави слугите на Сатана Свои инструменти. Ако Бог може да направи това, и Той го прави, тогава Той може да направи всичко. Ето защо трябва да бъдем „в крепостта в пустинята“, правилната позиция. Там ние се обучаваме да бъдем силни и добре екипирани за битка, да бъдем истински победители в правилното духовно и морално състояние.
Нека се научим как да боравим с правилните оръжия за защита или нападение – със или без щит, шлем, копие, лък или меч – както и да се научим кога и как да атакуваме. Павел учи много за пълното Божие всеоръжие, което е безполезно без войника, който се бори на колене (Еф. 6:10–20).
