Чували сме истории за християни, които живеят в страни, където евангелието не е позволено да се проповядва свободно. Християните в тези страни живеят с постоянна заплаха от затвор и дори смърт! И все пак тези вярващи проявяват такава голяма смелост за евангелието на Христос, когато се събират за поклонение или дори се стремят да споделят вярата си. Има много истории за тези, които са отстоявали вярата си въпреки последствията.
Това ни кара да попитаме какво им дава такава смелост пред лицето на преследването. Отговорът е надежда! Надеждата разпалва кураж, защото вярващите в Христос знаят, че бъдещето им е сигурно. След като Павел говори за духовна война в Ефесяни 6, той моли за молитва за смелост: „за да ми се дадат думи, когато отварям устата си, да прогласявам смело тайната на евангелието, за което съм посланик в окови, за да го прогласявам смело, както трябва да говоря“ (Еф. 6:19–20). Тъй като бъдещето на вярващия е сигурно в Христос, всеки християнин може да се уповава на обещанието за дом в небето!
Друга причина християните да могат да имат кураж е, че знаем, че нашият Бог контролира всичко. Псалм 115:3 ни напомня: „Нашият Бог е на небесата; Той прави всичко, което Му е угодно.“ Това говори за истината, че нашият Бог контролира всичко! Той може да позволи неща, които не разбираме, но в крайна сметка Той има цел да ги позволи в живота ни. Дори когато се случват лоши неща на Божия народ, Той все още контролира всичко, изпълнявайки Своята суверенна воля.
