Една от интересните особености на това велико пророчество е, че е написано в минало време, въпреки че няма да се изпълни до 700 години след времето на написването му. Библейските учени наричат това пророческо перфектно време. Наистина, то гледа към време отвъд нашата ера, към бъдеще време, когато благочестива еврейска останка ще направи Исая 53 свое изповедание. Какво прекрасно свидетелство за истината и силата на вдъхновението!
Осъзнаването ще озари някои от евреите, по време на „Якововата скръб“, че Христовите страдания са били заради тях. Скърбите и печалите, които бяха споменати в стих 3 и споменати отново тук, щяха да бъдат видени като понесени от Месия!
Те Го бяха презрели и не Го бяха почитали като свой цар; напротив: „ние Го сметнахме за поразен, ударен от Бога и измъчен.“ Разпъването беше ужасно и всеки, който го претърпяваше, със сигурност беше прокълнат от Бога. Наистина, техните собствени Писания заявяват: „който е обесен, е прокълнат от Бога“ (Втор. 21:23; срв. Гал. 3:13). Техните водачи искаха Той да бъде разпънат именно по тази причина. Никой евреин никога не би повярвал в месия, който е бил разпънат. Това би било голям препъникамък за тях (1 Кор. 1:23). Ето защо те настояваха Пилат да Го разпъне, въпреки че той беше казал: „Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон“ (Йоан 18:31). Всъщност той казваше: „Не ме интересува дали ще Го вземете и ще Го убиете с камъни; просто не ме замесвайте.“ Но те викаха още по-силно: „Махни Го, махни Го! Разпъни Го!“ (19:15).
Той наистина беше „поразен от Бога“; Той беше „направен проклятие за нас“ и за тях.
