Имало ли е някога съвършена политическа система? На практика – не. Като концепция – да. Бог е посочил, до много подробности, как трябва да бъде управляван Неговият народ Израел. Той е предвидил време, когато те ще пожелаят цар. Още тук, в прощалната реч на Моисей, е направена уговорка за това време.
Това, което е било вярно за израелския цар според Божията воля, е по принцип вярно за всеки водач. Освен това, то има доста практическо значение за всеки вярващ, защото макар още да не царуваме – ще го правим само когато Христос публично ще управлява – все пак сега Той вече ни е „направил царе“ и ние вече сме царско свещенство (Откр. 1:6; 1 Пет. 2:9).
Царят в Израел не е трябвало да се впуска в управлението веднага след встъпването си в длъжност. По-скоро, той първо е трябвало да отдели време, за да препише целия текст на Закона, даден от Бога. Не просто да го прочете веднъж, нито да го диктува на други, а да го напише в книга със собствената си ръка! Това, което е „минало през пръстите“, така да се каже, се запазва от паметта. Имаме ли и ние навика да наизустяваме библейски текстове, може би като ги записваме? Това, което наизустявате по този начин, ще оформи живота ви. Царят е бил длъжен да води личния си живот в страх от Бога. В това той е трябвало да бъде пример за своя народ. И също така, в цялото си служебно поведение, той е бил под закона. Законодателят не е бил той самият, а Бог. Пред Него той е бил отговорен.
Такива „царе“ искаме да бъдем в нашата по-малка или по-голяма сфера на живот: хора, които познават Божията воля и съответно привеждат личния си живот и служението си за Господа в съответствие с нея.
