Тези стихове учат на важността на Божието наказание на Неговите деца. Думата наказание се отнася до обучение и възпитание на деца. Божието наказание не е гневно отмъщение; то е доказателство за Неговата бащинска любов и грижа. От тези стихове научаваме, че има три възможни отговора на наказанието:
- Човек може да го презира, да не му придава значение и да приеме, че случилото се е просто случайно. Той не извлича полза от него. Това е като да платиш голяма сума пари за нещо и да пренебрегнеш да го притежаваш. Колко тъжно, колко глупаво!
- От друга страна, човек може да се обезсърчи от него; вместо да види ползата от Божието отношение към него, той започва да се съмнява в Божията любов и слуша врага на душите ни. Бог не ни позволява да преминаваме през дисциплина над това, което можем да толерираме, защото Той винаги дава благодат, ако просто слушаме Неговия глас. Ако мъдрите земни бащи знаят как да дисциплинират децата си, колко повече нашият небесен Отец. Той е „Отец на милости и Бог на всяко утешение“ (2 Кор. 1:3).
- Правилният отговор на Божието наказание не е да го игнорираме, нито да се обезсърчаваме, а да бъдем упражнявани от него. Така можем да извлечем полза от него. Да бъдем упражнявани от него означава да изследваме пътищата си, за да видим къде сме се провалили и защо. Трябва да изследваме душите си и да кажем с Давид: „Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми; и виж дали има някакъв скръбен път в мен; и ме води по вечния път“ (Пс. 139:23–24). По този начин ще изпитаме, че Божието наказание дава мирен плод на праведност на тези, които са упражнявани от него.
