В Стария Завет намираме няколко души, които са казали: „Елате при мен“ като покана. Йосиф каза на братята си: „Вземете баща си и домовете си и елате при мен; и аз ще ви дам доброто на египетската земя, и ще ядете тлъстината на земята“ (Битие 45:18). Йосиф, който беше отхвърлен от братята си, сега ги кани да дойдат при него, за да се насладят на най-доброто от египетската земя. Каква благодат!
В деня, когато беше изграден златният телец, когато Моисей се върна от планината Синай, той отправи поканата: „Който е за Йехова, нека дойде при мен“ (Изход 32:26). Беше време за решение и всички, които се бояха от Йехова, трябваше да се съберат при Моисей.
В Новия Завет четем поне два пъти за Господ Исус, който отправя покана да дойдат при Него. Той е Този, който е по-велик от Йосиф, който желае да благослови Своя народ; и Той е Този, който е по-велик от Моисей, към когото Неговият народ днес трябва да се събере.
В Матей 11 нашият Господ отправя покана към всички, които са уморени и обременени, да дойдат при Него. В Него се намира почивка за душата. Уморени ли сте? Идете при Него! Тогава, за всички, които идват при Него, Той има допълнително наставление: трябва да вземем Неговото иго върху себе си. Това предполага покорство и послушание. Той, разбира се, съвършено е живял тези две неща в собствения Си живот.
Като вярващи, ние също трябва да ги научим. Има ли разочарования в живота ви? Нека се научим да се покоряваме на Неговата добра, съвършена и приемлива воля. Изкушени ли сте да поемете по път извън Неговата воля? Христос никога не си е вземал почивка от пътя на послушанието. Нека и ние се научим да се покоряваме, както Той се покоряваше!
