Каква милост, пред лицето на безпокойството и несигурността на настоящия момент, да можем да кажем: „Аз имам нещо установено завинаги и на небето!“ Какъв ефект, можем да попитаме, може да има дръзкото и нагло разсъждение на неверието върху душата, която може да каже: „Сърцето ми е свързано с Божия престол чрез това Слово, което е установено завинаги на небето“? Никакъв. Неверието и суеверието, двата велики агента на ада в този ден, в който живеем, могат да засегнат само онези, които наистина нямат нищо установено, нищо фиксирано, никаква връзка с престола и сърцето на Бога.
Приканваме читателя да обърне специално внимание на всичко това. Бихме искали да отправим предупреждение към такива. Настоящият момент е момент на дълбока тържественост. Главният враг полага всички усилия да подкопае самите основи на християнството. Във всички посоки божествената власт и вседостатъчност на Светото писание се поставят под въпрос. Рационализмът набира ужасяващи темпове в нашите учебни заведения и замърсява изворите, от които потоците на религиозната мисъл и чувство се разпространяват из страната. Истината се обезценява, дори сред онези, които би трябвало да бъдат нейни пазители. Днес можем да видим странната гледка на изповядващи се християнски учители, които участват в срещи, където председателстват изповядващи се невярващи. За съжаление, хора, които сами са изповядващи се неверници, могат да станат пастори и учители в това, което нарича себе си Божия Църква.
Пред лицето на всичко това, колко скъпоценно, колко значимо е нашето мото: „Завинаги, о, Господи, Твоето слово е установено на небето!“ Нищо не може да докосне това. То е над и извън обсега на всички сили на земята и ада, хора и демони. „Словото на нашия Бог стои завинаги“ (Исая 40:8). Нека Господ бъде хвален за сладката и твърда утеха от това!
