Забележете как този стих набляга на думата „нашите“, като я споменава три пъти: „нашите престъпления“, „нашите беззакония“ и „нашия мир“. Еврейският народ ще изповяда това и ще го направи лично, но никога не трябва да забравяме факта, че „нашите“, записано в това пророчество, принадлежи и на нас. Ние, които бяхме „грешници от езичниците“ и които сме повярвали в Него, наистина сме го направили лично (Гал. 2:15). Чрез неверието и отхвърлянето на Христос от Израел спасението дойде при нас, езичниците (Рим. 11:11–15).
Страданията на кръста са изобразени тук с графични термини: „наранен“ означава „прободен“; думата „смазан“ може да се преведе като „разбит“; а „рани“ имат идеята за „наказание“. Раните вероятно не се отнасят конкретно до римското бичуване, което Христос е получил, а до божественото наказание, което Той е понесъл заради нас. Изцелението тук не описва физическо изцеление, а по-скоро духовно възстановяване и примирение с Бога – апостолът ясно го заявява в 1 Петрово 2:24. Неговото дълбоко страдание на кръста под Божията ръка се дължи на нашите престъпления и беззакония. Тези думи описват нашите високомерни грехове, когато нарушаваме Божия закон чрез нашата своеволие, нашата извратеност и нашия бунт. Какъв контраст с Христовото послушание във всичко, включително смъртта на кръста (Фил. 2:8)! Израел ще оцени това в бъдещ ден – наша привилегия е да влезем в него сега.
