1 И като свърши да говори Саулу, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида и възлюби го Ионатан както истата си душа. 2 И взе го при себе си Саул онзи ден и го не остави да се върне вече в бащиния си дом. 3 Тогаз Йонатан направи уговор с Давида, защото го обичаше като истата си душа. 4 И съблече Ионатан мантията си която имаше на себе си та я даде Давиду, и дрехите си, дори до самия си меч, и лъка си, и пояса си. 5 И излазяше Давид на всякъде дето го пращаше Саул, и обхождаше се разумно; и постави го Саул над ратните мъже; и той беше угоден пред очите на всичките люде, а още и пред очите на Сауловите служители. 6 А като идеха когато се връщаше Давид от поражението на Филистимеца, излазяха жените от всичките Израилеви градове та пееха и хоро играеха, в посрещане на царя Саула, с тъпани, с радост, и с кимвали. 7 И жените които играеха отговаряха една на друга и думаха: Саул порази тисящите си, а Давид тмите си. 8 А Саул се разсърди много, и тая дума се видя неугодна пред очите му; и рече: Давиду отдадоха тми, а мен отдадоха тисящи; и що му остава вече освен царството? 9 И в онзи ден и после Саул гледаше Давида с лошо око. 10 И на утрешния ден нападна дух лукав от Бога на Саула, и пророчествуваше всред дома си; и Давид свиреше с ръката си както всеки ден; а копието беше в ръката на Саула. 11 И хвърли Саул копието, и рече: Ще поразя Давида дори до стената. Но Давид се уклони от пред него два пъти. 12 И убоя се Саул от Давидовото лице, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се отдалечил. 13 За това го отдалечаваше Саул от при себе си, и постави го тисященачалник; и излазяше и влазяше пред людете. 14 И обхождаше се Давид разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него. 15 За това Саул, като гледаше че Давид се обхождаше с голям разум, боеше се от него. 16 А всичкий Израил и Юда обичаха Давида, понеже излазяше и влазяше пред тях. 17 И рече Саул Давиду: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава, нея ще ти дам за жена: само бъди ми юнак, и ратувай в браните Господни. Защото рече Саул: Нека не бъде ръката ми върх него, но ръката на Филистимците нека бъде върх него. 18 И рече Давид Саулу: Кой съм аз, и кой е животът ми, и кое е домородието на отца ми между Израиля та да стана царски зет? 19 Но в което време Мерава Сауловата дъщеря трябваше да се даде Давиду, тя се даде на Адриила Меолатянина за жена. 20 А Михала Сауловата дъщеря обичаше Давида; и известиха това Саулу; и това нещо му биде угодно. 21 И рече Саул: Ще му я дам за да му бъде примка, и да бъде върху му ръката на Филистимците. Заради това рече Саул Давиду: Днес ще ми бъдеш зет за втората. 22 И заповяда Саул на рабите си и рече: Говорете тайно Давиду и речете: Ето, царят те има в благоволението си, и всичките му служители те обичат; сега прочее стани зет на царя. 23 И говориха Сауловите служители тези думи в ушите на Давида. И рече Давид: Просто нещо ли ви се види да стане някой царски зет? А аз съм человек сиромах и нищожен. 24 И Сауловите служители му известиха и рекоха: Това казва Давид. 25 И рече Саул: Така ще речете Давиду: Царят не ще вено, но сто Филистимски краекожия, за да си отмъсти царят против неприятелите си. Но Саул мислеше да направи Давида да падне в ръцете на Филистимците. 26 И когато неговите служители известиха Давиду тези думи, угодно биде Давиду да стане зет на царя, за това и преди да се изпълнят дните 27 стана Давид та отиде, той и мъжете му, и уби от Филистимците двесте мъже; и донесе Давид краекожията им, и даде ги на пълно на царя за да стане царски зет. И даде му Саул дъщеря си Михала за жена. 28 И видя Саул и позна че Господ беше с Давида; и обичаше го Михала Сауловата дъщеря. 29 И тъй, още повече се боеше Саул от Давида; и стана Саул винаги враг на Давида. 30 И излязоха Филистимските князове на бран; и откак излязоха, Давид се обхождаше по-разумно от всичките Саулови служители; за това името му придоби голяма почест.
1 И рече Саул на Ионатана сина си и на всичките си служители да умъртвят Давида. 2 Но Ионатан Сауловий син имаше Давида в голямо благоволение; и извести Ионатан Давиду и рече: Саул баща ми иска да те умъртви; и тъй, пази се, моля, до утре, и стой на тайно място и крий се; 3 а аз ще изляза и ще застана при баща си на нивата дето ще бъдеш ти, и ще говоря за тебе на баща си; и ще видя що е, и ще ти известя. 4 И говори Ионатан добре за Давида на баща си Саула и рече му: Нека не съгреши царят против раба си, против Давида, понеже не ти е съгрешил; и делата ми бяха тебе много добри, 5 защото хвърли живота си в беда та уби Филистимеца; и Господ направи голямо спасение на всичкия Израил. Ти видя и се зарадва; защо прочее искаш да съгрешиш против неповинна кръв и да умъртвиш Давида без причина? 6 И послуша Саул Ионатановия глас, и закле се Саул: Жив Господ, няма да се умъртви Давид. 7 И повика Ионатан Давида, и извести му Ионатан всичко това. И доведе Ионатан Давида при Саула; и беше пред него както по-напред. 8 И стана пак бой; и излезе Давид та се би с Филистимците; и порази ги с голямо поражение; и бягаха от лицето му. 9 И лукавий дух от Господа дойде върх Саула като седеше в дома си с копието в ръката си; а Давид свиреше с ръката си. 10 И поиска Саул да удари с копието Давида и да го забие в стената; но той се уклони от лицето на Саула, и удари стената с копието; а Давид побегна та се избави през онази нощ. 11 И проводи Саул вестители в дома на Давида за да го пазят и да го умъртвят на утринта; и извести на Давида жена му Михала и рече: Ако не избавиш живота си тази нощ, утре ще си умъртвен. 12 И спусна Михала Давида през прозореца; и отиде, и побягна, и избави се. 13 Тогаз взе Михала един терафим та положи на постелката, и тури на главата му възглавие от козина, и покри го с дреха. 14 И когато прати Саул вестители за да хванат Давида, тя рече: Болен е. 15 И пак прати Саул вестители за да видят Давида, и каза: Донесте ми го на постелката за да го умъртвя. 16 И когато влязоха вестителите, ето, терафимът беше на постелката, и възглавие на главата му от козина. 17 И рече Саул на Михала: Защо ме излъга ти така, и пусна врага ми, та се отърва? И отговори Михала Саулу: Той ми рече: Пусни ме: защо да те умъртвя? 18 И побягна Давид та се отърва, и дойде при Самуила в Рама та му извести всичко що му беше сторил Саул; и отидоха, той и Самуил, та седяха в Навиот. 19 При това известиха Саулу и рекоха: Ето, Давид е в Навиот в Рама. 20 И прати Саул вестители да хванат Давида; и като видяха събранието на пророците които пророчествуваха, и Самуила който настояваше над тях, дойде Дух Божий на Сауловите вестители, и пророчествуваха и те. 21 И като се извести Саулу, прати други вестители; и те подобно пророчествуваха. И прати пак Саул третий път вестители; и те подобно пророчествуваха. 22 Тогаз отиде и сам в Рама, и дойде до големия кладенец в Сокхо; и попита и рече: Де са Самуил и Давид? И рекоха: Ето, в Навиот в Рама. 23 И отиде там в Навиот който е в Рама; и Дух Божий дойде и на него; и като вървеше в пътя си пророчествуваше доде дойде в Навиот в Рама. 24 И съблече и той дрехите си, и пророчествуваше и той пред Самуила, и лежеше гол през всичкия онзи ден и всичката нощ. За това казват: И Саул ли е между пророците?
1 И побегна Давид от Навиот който е в Рама, та дойде и рече пред Ионатана: Що сторих? коя е неправдата ми, и кой е грехът ми пред баща ти за който иска душата ми? 2 А той му рече: Да не бъде! ти няма да умреш; ето, баща ми няма да направи нищо, ни голямо ни малко, което да ми не обади; и защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така 3 И закле се Давид още и рече: Баща ти знае известно че аз намерих благодат пред тебе, за това дума: Нека не знае това Ионатан, за да се не оскърби; но жив Господ, и жива душата ти, само един разкрач има между мене и смъртта. 4 Тогаз рече Ионатан Давиду: Каквото желае душата ти ще ти направя. 5 И рече Давид Ионатану: Ето, утре е нов месец, в който аз имам обичай да седя с царя да ям: остави ме прочее да ида да се скрия на полето до вечерта на третия ден. 6 Ако баща ти съзре че ме няма, тогаз речи: Давид поиска убедително от мене дозволение да отиде заскоро в града си Витлеем, защото става там годишна жъртва за всичкия му род. 7 Ако рече така: Добре, ще бъде мир на раба ти; ако ли се разгневи много, да знаеш че злото е решено от него. 8 И тъй, ти ще направиш милост на раба си; защото си въвел ти раба си в завет Господен със себе си. Но ако има неправда в мене, умъртви ме ти: защо да ме доведеш при баща си? 9 И рече Ионатан: Да ти не бъде никога това щото да знаех аз наистина че злото е решено от баща ми да дойде върх тебе, и да ти не известя това. 10 И рече Давид Ионатану: Кой ще ми обади ако ти отговори баща ти жестоко? 11 А Ионатан рече Давиду: Ела да излезем на полето. И излязоха двамата на полето. 12 И рече Ионатан Давиду: Господ Бог Израилев е свидетел ако, около този час утре или в третия ден, като изпитам баща си, и, ето, има нещо добро за Давида, не изпратя тогаз до тебе да ти го известя: 13 така да направи Господ Ионатану, и така да приложи! Ако ли баща ми е решил злото против тебе, ще ти известя това, и ще те изпроводя, и ще отидеш с мир; и Господ да бъде с тебе както беше с баща ми! 14 И не само доде съм жив ще покажеш към мене милост Господня за да не умра, 15 но и във век няма да отсечеш милостта си от дома ми, и тогаз даже когато Господ изтреби от лицето на земята всекиго от Давидовите врагове. 16 И направи Ионатан уговор с Давидовия дом, и рече: Господ да изиска отмъщение от Давидовите врагове. 17 И направи още Ионатан Давида да се закълне, поради любовта му която имаше към него, защото го обичаше както обичаше истата си душа. 18 И рече му Ионатан: утре е нов месец, и ще видят че те няма, защото седалището ти ще бъде праздно. 19 И като стоиш три дни, да слезеш по-скоро и да дойдеш на мястото дето беше се скрил в деня на онази работа, и да седнеш при камика Евил. 20 И аз ще устреля три стрели от страна, като че стрелям в цел. 21 И, ето, ще пратя момчето и ще му кажа: Иди, намери стрелите. Ако река нарочно на момчето: Ето, стрелите са отсам тебе, вземи ги, тогаз ти ела защото е мир тебе, и няма никаква повреда: жив Господ. 22 Ако ли река на момчето така: Ето, стрелите са оттатък тебе, иди в пътя си, защото Господ те е изпроводил. 23 А за думата която сме говорили аз и ти, ето, Господ нека е свидетел между мене и тебе във век. 24 И тъй, скри се Давид на полето; и когато дойде новомесечието, царят седна на трапезата да яде. 25 И седна царят на седалището си както винаги, на седалище при стената; а Ионатан стана, и седна Авенир при Саула; а Давидовото място беше праздно. 26 Саул обаче не каза нищо през онзи ден, защото рече в себе си: Нещо му се е случило, та не е чист: нечист ще да е. 27 И на утринта, втория ден на месеца, пак Давидовото място беше праздно; и рече Саул на Ионатана сина си: Защо не дойде Иесеевият син на трапезата нито вчера нито днес? 28 И отговори Ионатан Саулу: Давид поиска убедително от мене дозволение да иде до Витлеем, 29 и рече: Пусни ме, моля, защото родът ни прави жъртва в града; и брат ми, той ми заръча да се намеря; сега прочее, ако съм намерил благодат пред очите ти, остави ме, моля, да ида и да видя братята си. За това не дойде на царската трапеза. 30 Тогаз се разпали гневът на Саула върх Ионатана, и рече му: Сине развращени и отстъпни, не зная ли че ти си избрал Иесеевия син за срам на тебе и за срам на майчината ти голота? 31 Защото додето Иесеевият син живее на земята, ни ти ни царството ти не ще се утвърди. Сега прочее прати та го доведи при мене, защото непременно ще умре. 32 И отговори Ионатан на баща си Саула та му рече: Защо да се умъртви? що е сторил? 33 А Саул хвърли копието на него за да го удари. Тогаз позна Ионатан че беше решено от баща му да умъртви Давида. 34 И стана Ионатан от трапезата разярен от гняв, и не яде хляб втория ден на месеца; защото беше оскърбен за Давида, понеже го обезчести баща му. 35 И на утринта излезе Ионатан на полето във времето което бяха определили с Давида, и имаше със себе си едно малко момче. 36 И рече на момчето си: Тичай, намери стрелите които аз стрелям. И като тичаше момчето, той устрели стрелата по-нататък от него. 37 И като дойде момчето на мястото на стрелата която беше Ионатан устрелил, викна Ионатан вслед момчето и рече: Не е ли стрелата по-нататък от тебе? 38 И викна Йонатан вслед момчето: Скоро, прибързай, не стой. И събра Ионатановото момче стрелите, и дойде при господаря си. 39 Но момчето не знаеше нищо: само Ионатан и Давид знаеха работата. 40 И даде Ионатан оръжията си на момчето което беше с него, и рече му: Иди, занес ги в града. 41 А когато отиде момчето, стана Давид от южната страна та падна на лицето си на земята, и поклони се три пъти; и целуваха се един друг; и плакаха и двамата; но Давид твърде много. 42 И рече Ионатан Давиду: Иди с миром както се заклехме ние двама в името Господне и рекохме: Господ нека е между мене и тебе, и между моето семе и твоето семе във век! И стана та отиде; а Ионатан влезе в града.
1 И дойде Давид в Ноб, при Ахимелеха свещеника; и Ахимелех с трепет посрещна Давида и рече му: Защо си ти сам, и няма никой с тебе? 2 И рече Давид на Ахимелеха свещеника: Царят ми заповяда една работа и рече ми: Нека не знае никой за тази работа за която те аз изпращам, нито що ти съм заповядал; и определих на рабите еди-кое и еди-кое място. 3 И сега що имаш под ръка? дай ми пет хляба в ръка, или каквото се намира. 4 И отговори свещеникът Давиду и рече: Нямам под ръка ни един общ хляб, но има освещени хлябове, - ако момците са се упазили чисти поне от жени. 5 И отговори Давид на свещеника и рече му: Ей, жените са далеч от нас в тези три дни от когато съм излязъл, и съсъдите на момците са чисти; и този хляб е някак общ, и още понеже днес има друг освещен в съсъда. 6 И тъй, даде му свещеникът светите хлябове; защото нямаше там хляб освен хлябовете на предложението които бяха дигнали от пред Господа за да положат топли хлябове в който ден се дигнаха онези. 7 И имаше там един человек от Сауловите раби, задържан през онзи ден пред Господа, и името му Доик, Едомянин, началник на Сауловите овчари. 8 И рече Давид Ахимелеху: А нямаш ли тук под ръка някое копие или меч? защото нито меча си нито оръжията взех в ръката си, понеже царската работа беше принудителна. 9 И рече свещеникът; Мечът на Голиата Филистимеца, когото ти порази в дола Ила, ето, обвит е в дреха зад ефода: ако искаш да го вземеш, вземи го; защото тук няма друг освен него. И рече Давид: Няма друг като него: дай ми го. 10 И стана Давид та побегна в онзи ден от лицето на Саула, и отиде при Анхуса Гетския цар. 11 И рекоха Анхусовите раби нему: Не е ли този Давид цар на мястото? не е ли той комуто взаимно пееха в ликованията и говореха: Саул порази тисящите си, А Давид тмите си? 12 И тури Давид тези думи в сърдцето си, и уплаши се много от Анхуса Гетския цар. 13 И измени образа си пред тях, и престори се на луд между ръцете им, и правеше белези по вратата на дверите, и оставяше лигите си да текат по брадата му. 14 Тогаз рече Анхус на рабите си: Ето, вие видите че е луд този человек: защо го доведохте при мене? 15 Луди ли ми са потрябвали, та сте довели тогози да прави лудини пред мене? той ли ще влезе в дома ми?
1 И тръгна Давид от там та се отърва в пещерата Одолам; и когато чуха братята му и всичкий му бащин дом, слязоха там при него. 2 И събраха се при него всеки който беше в утеснение, и всеки длъжник, и всеки оскърбен; и стана началник над тях; и така бяха с него до четиристотин мъже. 3 И отиде Давид от там в Масфа на Моав та рече на Моавския цар: Нека дойдат, моля, баща ми и майка ми при вас доде позная що ще стори с мене Бог. 4 И изведе ги пред Моавския цар, та живееха с него през всичкото време в което Давид беше в крепостта. 5 А пророк Гад рече Давиду: Не оставай в крепостта: иди та влез в Юдината земя. Тогаз отиде Давид та влезе в дъбравата Арет. 6 А като чу Саул че се яви Давид и мъжете които бяха с него, (а Саул седеше в Гавая под дървото в Рама, и имаше копието си в ръката си, и всичките му раби стоеха пред него,) 7 тогаз рече Саул на рабите си които стоеха пред него: чуйте сега, Вениаминци; да ли ще Иесеевият син на всинца ви да даде ниви и лозя, и всинца ви ще направи ли тисящници и сотници, 8 та да направите всинца вие заговор против мене, и да няма никой да ми каже на ухото че син ми е направил уговор с Иесеевия син, и да няма ни един от вас да го боли сърдцето за мене, или да ми каже на ухото че син ми подигна раба ми против мене да тури засада както днес? 9 И отговори Доик Едомянинът, който беше определен над Сауловите раби, и рече: Видях Иесеевия син че дойде в Ноб при Ахимелеха и Ахитововия син, 10 който попита Господа за него, и даде му храна, и му даде меча на Голиата Филистимеца. 11 Тогаз прати царят да викнат Ахимелеха Ахитововия син, свещеника, и всичкия му бащин дом, свещениците които бяха в Ноб; и дойдоха всичките при царя. 12 И рече Саул: чуй сега, сине Ахитовов. А той отговори: Ето ме, господарю мой. 13 И рече му Саул: Защо направихте заговор против мене, ти и Иесеевият син, та си му дал хляб и меч, и си попитал Бога за него, да се подигне против мене, и да тури засада както днес? 14 И отговори Ахимелех на царя и рече: И кой е между всичките ти раби като Давида верен, и зет царев, и има свободен вход при тебе, и почитаем в дома ти? 15 Днес ли начнах да питам Бога за него? да не бъде! Нека не възложи царят нищо върх раба си нито върх всичкия ми бащин дом; защото рабът ти не знае нищо за всичко това, ни малко ни много. 16 И рече царят: Непременно ще умреш, Ахимелехе, ти и всичкий ти бащин дом. 17 И рече царят на скороходците които стоеха пред него: Обърнете се та умъртвете свещениците Господни; понеже имат и те ръката си с Давида, и понеже познаха че той бягаше, и не ми известиха това. Но царевите раби не рачиха да прострат ръцете си за да нападнат върх свещениците Господни. 18 И рече царят на Доика: Обърни се ти та нападни на свещениците. И обърна се Доик Едомянинът, и нападна на свещениците та уби през онзи ден осемдесет и пет мъже които носеха ленен ефод. 19 И Ноб, града на свещениците, порази с острото на ножа, мъже и жени, деца и младенци на цица, и говеда, и осли, и овци, с острото на ножа. 20 И избави се един от синовете на Ахимелеха Ахитововия син, на име Авиатар, та побегна вслед Давида. 21 И извести Авиатар Давиду че изби Саул свещениците Господни. 22 И рече Давид Авиатару: Знаех в онзи ден в който Доик Едомянинът беше там че непременно щеше да обади на Саула. Аз станах причина за смъртта на всичките человеци от бащиния ти дом. 23 Седи с мене, не бой се; защото онзи който иска моя живот иска и твоя; но ти ще бъдеш с мене в безопасност.
1 И известиха Давиду и рекоха: Ето, Филистимците ратуват против Кеила, и разграбят гумната. 2 И попита Давид Господа и рече: Да ида ли да поразя тези Филистимци? И рече Господ Давиду: Иди та порази Филистимците, и избави Кеила. 3 И рекоха Давидовите мъже нему: Ето, ние тук в Юдея се боим; а колко повече ако отидем в Кеила против Филистимските воинства! 4 За то пак попита Давид Господа. И отговори му Господ и рече: Стани, слез в Кеила; защото ще предам Филистимците в ръката ти. 5 Тогаз дойде Давид и мъжете му в Кеила, и ратува с Филистимците, и взе скотовете им, и порази ги с голямо поражение. И избави Давид Кеилските жители. 6 (А когато Авиатар Ахимелеховият син побегна при Давида в Кеила, той беше слязъл с ефод в ръката си.) 7 И извести се Саулу че дойде Давид в Кеила. И рече Саул: Бог го предаде в ръката ми; защото влезе и се затвори в град който има врати и вереи. 8 И свика Саул всичките люде на бран да слязат в Кеила, да обсадят Давида и неговите мъже. 9 И Давид се научи че Саул кроеше зло против него; и рече на Авиатара свещеника; Донеси тук ефода. 10 И рече Давид: Господи Боже Израилев, рабът ти чу наздраво че Саул иска да дойде в Кеила да съсипе града заради мене. 11 Ще ме предадат ли Киелските мъже в ръката му? ще слезе ли Саул както чу рабът ти? Господи Боже Израилев, обяви, моля се, на раба си. И рече Господ: Ще слезе. 12 Рече пак Давид: Ще предадат ли Кеилските мъже мене и мъжете ми в ръката на Саула? И рече Господ: Ще предадат. 13 Тогаз Давид и мъжете му, до шестстотин души, дигнаха се та излязоха из Кеила и отидоха дето могоха. И извести се Саулу че се избави Давид от Кеила; за това се остави да не излезе. 14 А Давид седна в пустинята в крепки места, и седеше на една гора в пустинята Зиф. И търсеше го Саул всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му. 15 И видя Давид че излезе Саул за да иска живота му; и Давид беше в пустинята Зиф, вътре в дъбравата. 16 Тогаз стана Ионатан Сауловий син та отиде при Давида в дъбравата, и укрепи ръката му в Бога. 17 И рече му: Не бой се; защото няма да те намери ръката на баща ми Саула; и ти ще царуваш над Израиля, а аз ще бъда вторий по тебе; ей, Саул баща ми знае това. 18 И направиха двамата завет пред Господа; и седеше Давид вътре в дъбравата, а Ионатан си отиде в дома си. 19 А Зифците възлязоха при Саула в Гавая и рекоха: Не е ли скрит Давид у нас в крепки места вътре в дъбравата, на хълма Ехела, който е към юг от Иесимон? 20 Сега прочее, царю, слез според всичкото желание на душата си за да слезеш; а наше дело ще бъде да го предадем в ръката на царя. 21 И рече Саул: Благословени вие от Господа, защото ме пожалихте. 22 Идете прочее, уверете се по-точно, научете се и вижте мястото му дето стъпя ногата му, и кой го е видял там; защото ми казаха че е много коварен. 23 И тъй, вижте и научете се в кое от всичките скришни места е скрит; и като се известите върнете се при мене, и ще ида с вас; и ако е в тази земя; непременно ще го издиря между всичките тисящи Юдини. 24 И станаха та отидоха в Зиф при Саула. А Давид и мъжете му бяха в пустинята Наон, на полето към юг от Иесимон. 25 И тъй, отиде Саул и мъжете му да го търсят. И извести се това Давиду; заради това слезе в камика, и седеше в пустинята Маон. И като чу Саул, завтече се след Давида в пустинята Маон. 26 И Саул ходеше от едната страна на гората, а Давид и мъжете му от другата страна на гората; и побърза Давид да побегне от лицето на Саула; но Саул и мъжете му заобиколиха Давида и неговите мъже да ги хванат. 27 И дойде вестител при Саула та рече: Побързай та ела, защото Филистимците нападнаха на земята. 28 За това се върна Саул да не гони Давида, та отиде против Филистимците; за това нарекоха онова място Села-амалекот.
1 След това Давид възлезе от там та седна в крепките места на Ен-гади. И като се върна Саул от да гони Филистимците, известиха му и рекоха: Ето, Давид е в пустинята Ен-гади. 2 Тогаз взе Саул три тисящи мъже, избрани от всичкия Израил, та отиде да търси Давида и мъжете му по скалите на дивите кози. 3 И дойде в оградите на овците при пътя, дето имаше пещера; и влезе Саул за нуждата си, а Давид и мъжете му седеха по-навътре в пещерата. 4 И рекоха мъжете Давидови нему: Ето деня за който ти говори Господ и рече: Ето, аз ще предам неприятеля ти в ръката ти, и ще му направиш както ти се види добро. Тогаз стана Давид та отряза скришно полата на Сауловата мантия. 5 И след това, сърдцето на Давида се разтрепера понеже отряза полата на Саула. 6 И рече на мъжете си; Да ми не даде Господ да направя това нещо на господаря си, помазаника Господен, да туря ръката си на него; защото е помазаник Господен. 7 И възбрани Давид мъжете си с тези речи, и не ги остави да станат против Саула. А Саул стана от пещерата та отиде по пътя си. 8 И след това стана Давид та излезе от пещерата, и извика отзад Саула и рече: Господарю мой царю! И когато погледна Саул отзаде си, Давид се наведе с лицето си до земята та му се поклони. 9 И рече Давид Саулу: Защо слушаш думите на человеци които думат: Ето, Давид иска злото ти? 10 Ето, този ден видяха очите ти как те предаде Господ в ръката ми днес в пещерата; и едни рекоха да те убия; но окото ми те пожали, и рекох: Не ща да туря ръка върх господаря си; защото е помазаник Господен. 11 Виж още, отче мой, виж даже полата на мантията си в ръката ми; и от това че отрязах полата на мантията ти, а не те убих, познай и виж че няма злоба нито престъпление в ръката ми, и не съм съгрешил против тебе; но ти гониш живота ми за да го отнемеш. 12 Нека съди Господ между мене и тебе, и да ми отмъсти Господ от тебе; но моята ръка не ще да бъде на тебе. 13 Както говори пословицата на древните: От беззаконните излазя беззаконие; но моята ръка не ще да бъде върх тебе. 14 Подир кого е излязъл Израилевий цар? подир кого тичаш ти? подир умряло куче ли? подир една бълха ли? 15 Господ прочее нека е съдия, и нека съди между мене и тебе: и нека види, и нека ме защити, и нека ме избави от ръката ти. 16 И като свърши Давид да говори тези думи Саулу, рече Саул: Твоят ли глас е този, чадо мое Давиде? И възвиси Саул гласа си и плака. 17 И рече Давиду: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми въздаде добро, а аз ти въздадох зло. 18 И ти показа днес колко добро си ми направил, защото, като ме заключи Господ в ръцете си, ти ме не уби. 19 И кой, като намери врага си, би го оставил да отиде по пътя си без повреда? Господ прочее да ти въздаде добро за онова което ми ти направи този ден. 20 И сега, ето, познавам че наистина ти ще се възцариш, и царството Израилево ще се утвърди в ръката ти. 21 Сега прочее закълни ми се в Господа че няма да изтребиш семето ми след мене, и че няма да погубиш името ми от дома на отца ми. 22 И закле се Давид Саулу. И отиде си Саул в дома си; а Давид и мъжете му възлязоха в крепостта.
1 И умря Самуил; и събраха се всичкий Израил та го оплакаха, и погребоха го в дома в Рама. И стана Давид та слезе в пустинята Фаран. 2 И имаше един человек в Маон на когото работата беше на Кармил; и този человек беше много голям, и имаше три тисящи овци и тисяща кози; и стрижеше овците си на Кармил. 3 И името на человека беше Навал, а името на жена му Авигея; и жената беше благоразумна и краснолична, а человекът жесток и лукав в работите си; и той беше от рода на Халева. 4 И чу Давид в пустинята че Навал стрижеше овците си. 5 И проводи Давид десет момъка, и рече Давид на момците: Възлезте на Кармил та идете при Навала, и поздравете го в името ми. 6 И да речете: Да си жив! мир и на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко що имаш! 7 И сега чух че имаш стригачи: ето, овчарите ти които бяха с нас не ги повредихме, нито им се нещо изгуби през всичкото време в което бяха на Кармил. 8 Попитай момците си, и ще ти кажат. И сега нека намерят тези момци благодат пред очите ти, защото в добър ден дойдохме: дай, моля каквото ти дава ръката на рабите си и на сина си Давида. 9 И дойдоха Давидовите момци та говориха Навалу според всички тези думи в името на Давида, и престанаха. 10 Но Навал отговори на Давидовите раби и рече: Кой е Давид? и кой е Иесеевият син? Много са станали днес рабите които бягат всеки от господаря си. 11 И тъй, ще взема ли хляба си, и водата си, и закланото си което заклах за стригачите си да ги дам на человеци които не познавам от къде са? 12 И върнаха се Давидовите момци на пътя си та си отидоха, и като дойдоха известиха му всички тези думи. 13 И рече Давид на мъжете си: Препашете всеки меча си, и препасаха всеки меча си, така и Давид препаса меча си; и възлязоха вслед Давида до четиристотин мъже, а двесте останаха при съсъдите. 14 А един от момците извести на Авигея Наваловата жена и рече: Ето, Давид прати вестители от пустинята за да поздрави нашия господар; а той люто им говори. 15 Но тези мъже бяха много добри към нас; и не се повредихме нито изгубихме нещо колкото време се дружихме с тях когато бяхме в полето: 16 бяха като стена около нас и нощя и деня през всичкото време което бяхме с тях и пасяхме овците. 17 И сега, познай и виж ти какво ще направиш; защото злото се изрече против господаря ни и против всичкия му дом; понеже е человек толкоз лош щото никой не може да му продума. 18 Тогаз побърза Авигея та взе двесте хляба, и два мяха вино, и пет овци приготвени, и пет мери жито пържено, и сто грозда сухо грозде, и двесте низаници смокви, и тури ги на осли. 19 И рече на момчетата си. Вървете пред мене; ето, аз ида след вас. Но на Навала мъжа си не обади. 20 И като седеше тя на осела и слазяше под покрова на гората, ето, Давид и мъжете му слазяха към нея; и срещна ги. 21 А Давид беше рекъл; Напраздно наистина упазих всичко що имаше той в пустинята, и не се изгуби ни едно от всичко що имаше; и въздаде ми зло за добро. 22 Така да направи Бог на Давидовите неприятели, и така да приложи, ако до утрешната зора оставя от всичко що е негово един крак. 23 И като видя Авигея Давида, побърза та слезе от осела, и падна пред Давида на лице та се поклони доземи. 24 И припадна на нозете му и рече: На мене нека е тая неправда, господарю мой; и нека говори, моля, рабинята ти в ушите ти, и послушай думите на рабинята си. 25 Нека не даде господарят ми, моля, никакво внимание на този лош человек Навала; защото според името си такъв е: "Навал е името му, и безумие е с него, а пък аз твоята рабиня не видях момците на господаря си които си проводил. 26 Сега прочее, господарю мой, жив Господ и жива душата ти, Господ те удържа от да влезеш в кръв и да отмъстиш с ръката си; а сега вразите ти и тези които искат зло на господаря ми нека са като Навала. 27 И сега, този подарък който донесе твоята рабиня на господаря си нека се даде на момците които следват господаря ми. 28 Прости, моля, съгрешението на рабинята си; защото Господ несъмнено ще направи на господаря ми дом твърд, понеже господарят ми ратува браните Господни, и зло не се намери в тебе никога. 29 Ако и да се е дигнал человек да те гони и да иска душата ти, душата обаче на господаря ми ще бъде вързана във вързаницата на живота при Господа Бога твоего; а душите на неприятелите ти, тях ще захвърли като отсред праща. 30 И когато направи Господ на господаря ми по всичките благости които е говорил за тебе, и те постави управител над Израиля, 31 тогаз това да ти не бъде съблазън, нито препъване сърдечно на господаря ми, че си пролял неповинна кръв, или че господарят ми е отмъстил сам за себе си; но когато Господ направи добро на господаря ми, тогаз помни рабинята си. 32 И рече Давид на Авигея: Благословен Господ Бог Израилев който те прати този ден да ме посрещнеш; 33 и благословен съветът ти; и благословена ти която ме упази този ден да не вляза в кръв и да си отмъстя с ръката си. 34 Защото наистина, жив е Господ Бог Израилев който ме възбрани от да ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, нямаше да остане Навалу до утрешната зора нито един крак нещо. 35 И взе Давид от ръката й онова що му бе донесла; и рече й: Възлез в дома си с мир: виж, послушах гласа ти и приех лицето ти. 36 И дойде Авигея при Навала; и, ето, той имаше пир в дома си като пир царски; и сърдцето Навалово беше весело в него, и той беше крайно пиян; заради това му не извести нищо, ни малко ни голямо, до утрешната зора. 37 Но на утринта като се изтрезви Навал, изказа му жената му тези работи; и примря сърдцето му в него и стана като камик. 38 И след десет дни почти порази Господ Навала; и умря. 39 И като чу Давид че умря Навал, рече: Благословен Господ който съди съда ми за поношението ми от Навала, и възбрани раба си от злото; и Наваловата злоба обърна Господ на главата му! И прати Давид да говори на Авигея да я вземе за жена за себе си. 40 И дойдоха Давидовите раби при Авигея в Кармил та й говориха и рекоха: Давид ни прати при тебе да те вземе за жена за себе си. 41 И стана та се поклони с лицето си доземи и рече: Ето, нека е рабинята ти слугиня да мие нозете на рабите на господаря си. 42 И побърза Авигея та стана и качи се на осела, заедно с пет нейни момичета които отиваха вслед нея; и отиде вслед Давидовите вестители, и стана му жена. 43 Давид взе още и Ахиноам от Иезраел; и тези двете бяха му жени. 44 А Саул беше дал Михала дъщеря си, Давидовата жена, на Фалтия Лаисовия син, който беше от Галим.
1 А дойдоха Зифците при Саула в Гавая и рекоха: Не крие ли се Давид в хълма Ехела срещу Иесимон? 2 И стана Саул та слезе в Зифската пустиня, и имаше със себе си три тисящи избрани мъже от Израиля, да търси Давида в Зифската пустиня. 3 И разположи стана си Саул на хълма Ехела който е срещу Иесимон, при пътя. А Давид седеше в пустинята, и видя че Саул идеше отдире му в пустинята. 4 За това прати Давид съгледатели та се научи че Саул наистина дойде. 5 И стана Давид та дойде на мястото дето Саул беше разположил стана си; и съгледа Давид мястото дето лежеше Саул и Авенир Нировий син военачалникът му. А Саул лежеше в оплота от колата; и людете бяха разположени около него. 6 Тогаз отговори Давид и рече на Ахимелеха Хетееца и на Ависея сина Саруин, брата на Иоава: Кой ще слезе с мене при Саула в стана? И рече Ависей: Аз ще сляза с тебе. 7 И тъй, дойдоха Давид и Ависей през нощ при людете; и, ето, Саул лежеше заспал в оплота от колата, и копието му забито в земята при главата му; а Авенир и людете лежеха около него. 8 Тогаз рече Ависей Давиду: Бог заключи днес врага ти в ръката ти; и сега да го поразя с копието дори до земята заеднъж, и няма да повторя върх него. 9 А Давид рече на Ависея: Да го не погубиш; защото кой може тури ръка на помазаника Господен и да е неповинен? 10 И рече още Давид: Жив Господ, Господ ще го порази; или денят му ще дойде, и ще умре; или ще влезе в бран и ще се свърши. 11 Да ми не бъде от Господа да туря ръка на помазаника Господен! Но вземи сега, моля, копието което е при главата му, и кърчага с водата, та да си отидем. 12 И тъй, взе Давид копието и кърчага с водата от при главата на Саула та си отидоха; и никойй не видя, и никой не усети, и никой не се събуди; защото всичките спяха, понеже дълбок сън от Господа бе паднал на тях. 13 Тогаз мина Давид насреща та застана на върха на гората от далеч: между тях имаше голямо разстояние. 14 И извика Давид към людете и към Авенира Нировия син и говореше: Не отговаряш ли, Авенире? И отговори Авенир та рече: Кой си ти дето викаш към царя? 15 И рече Давид Авениру: Не си ли мъж ти? и кой е подобен тебе между Израиля? а защо не пазиш господаря си царя? понеже влезе един от людете да погуби царя господаря ти. 16 Не е добро това нещо което стори ти: жив Господ, вие сте дойстойни за смърт, понеже не упазихте господаря си, помазаника Господен. И сега, вижте де е копието на царя и кърчагът с водата които бяха при главата му. 17 И позна Саул гласа Давидов, и рече: Твоят глас ли е, чадо мое Давиде? А Давид рече: Моят глас е, господарю мой царю. 18 И рече: Защо господарят ми гони така раба си? Какво съм сторил? или какво зло има в ръката ми? 19 И сега нека чуе, моля, господарят ми царят думите на раба си. Ако Господ те подигна против мене, нека приеме жъртва; но ако са человечески синове, те нека бъдат проклети пред Господа, защото ме изпъдиха днес да нямам съобщение в наследието Господне, и казват ми: Иди, служи на други богове. 20 И сега, нека не падне кръвта ми на земята пред Господа; защото царят Израилев е излязъл да търси една бълха, като кога гони някой еребица в горите. 21 И рече Саул: Съгреших; върни се, чадо мое Давиде; защото няма вече да ти сторя зло, понеже душата ми биде днес многоценна пред твоите очи: ето, безумие сторих, и голяма погрешка направих. 22 И отговори Давид и рече: Ето царското копие; и нека мине един от момците и да го вземе. 23 А Господ да отдаде всекиму според правдата му и според верността му; защото те предаде Господ днес в ръката ми, но аз не рачих да туря ръката си на помазаника Господен. 24 Ето прочее, както животът ти биде днес многоценен пред очите ми, така и моят живот нека бъде многоценен пред очите на Господа, и той да ме избави от всичките скърби. 25 Тогаз рече Саул Давиду: Да си благословен, чадо мое Давиде! ти непременно ще извършиш велики дела, и наистина ще се преукрепиш. И Давид си отиде в пътя си; а Саул се върна на мястото си.
1 И рече Давид в сърдцето си: Най-сетне ще погина един ден от ръката на Саула: няма по-добро за мене освен да се отърва по-скоро във Филистимската земя: тогаз ще се отчае Саул от мене и ще се напусне да ме не търси вече по всичките предели на Израил: така ще се отърва от ръката му. 2 И стана Давид та премина, той и шестте стотин мъже които бяха с него, при Анхуса Маоховия син, царя на Гет. 3 И остана Давид с Анхуса в Гет, той и мъжете му, всеки с домородието си, и Давид с двете си жени, Ахиноам Иезраелянката, и Авигея Кармилчанката Наваловата жена. 4 И известиха Саулу че побегна Давид в Гет; за това не го потърси вече. 5 И рече Давид Анхусу: Ако съм намерил сега благодат пред очите ти, нека ми се даде място в някой от полските градове да седя там; и защо да седи рабът ти с тебе в царския град? 6 И даде му Анхус в този ден Сиклаг; за това Сиклаг остана на Юдините царе и до днес. 7 А числото на дните колкото седя Давид в земята на Филистимците бе една година и четири месеца. 8 А възлазяше Давид и мъжете му та нападаха върх Гесурийците, Гезрейците, и Амаличаните; защото те бяха от старо време жители на земята, от входа на Сур и дори до Египетската земя. 9 И поразяваше Давид земята, и не оставяше жив ни мъж ни жена; и вземаше овци, и говеда, и осли, и камили, и дрехи; и като се връщаше, дохождаше при Анхуса. 10 И говореше Анхус Давиду: Де направихте нападение днес? И отговаряше Давид: Към юг на Юда, и към юг на Иерамеилците, и към юг на Кенейците. 11 И ни мъж нито жена не оставяше Давид жив да донесат в Гет, и думаше: Да не би да възвестят против нас и кажат: Така прави Давид. И такъв беше обичаят му през всичките дни колкото седя във Филистимската земя. 12 И вярваше Анхус Давида, и казваше: Той направи себе си съвсем омразен на людете си Израиля; заради това ще ми бъде раб винаги.
1 А Готолия Охозиевата майка, като видя, че умря син й, стана та погуби всичкото царско семе. 2 Но Иосавеета дъщерята на цар Иорама, сестра на Охозия, взе Иоаса Охозиевия син та го открадна отсред царските синове като ги убиваха, него и доилката му, и тури го в ложницата, и скриха го от лицето на Готолия, та не биде убит. 3 И с нея бе скрит в дома Господен шест години; и Готолия царуваше в тази земя. 4 И в седмото лето Иодай проводи и като взе стоначалниците с чиноначалниците и телохранителите, доведе ги при себе си в дома Господен, и направи уговор с тях, и закле ги в дома Господен, и показа им царския син. 5 И заповяда им и рече: Това е делото което ще направите: третината от вас които влазяте в събота ще пазите стражата на царския дом; 6 и третината ще бъде при вратата Сур, и третината при вратата които са зад телохранителите така ще пазите стражата на дома за да се не насилствува. 7 И два пълка от вас, всички които излазят в събота, ще пазят стражата на дома Господен около царя. 8 И ще заобикаляте царя наоколо, всеки да има оръжията си в ръката си; и който влезе в редовете, да се умъртви; и ще бъдете с царя когато излазя и когато влазя. 9 И направиха стоначалниците по всичко що заповяда Иодай свещеникът, и взеха всеки мъжете си които влазяха в събота с тези които излазяха в събота та дойдоха при Иодая свещеника. 10 И даде свещеникът на стоначалниците копията и щитовете на цар Давида които бяха в дома Господен. 11 И телохранителите имаха всеки оръжията си в ръката си, и предстанаха около царя от дясната страна на дома дори до лявата, при олтаря и при храма. 12 Тогаз изведе царския син та положи на него венеца и свидетелството, и направиха го цар, и помазаха го; тогаз изплескаха с ръце и рекоха: Да е жив царят! 13 И като чу Готолия гласа на людете които се стичаха, дойде при людете в дома Господен. 14 И видя, и, ето, царят стоеше при стълпа по обичаю, и началниците и тръбите при царя; и всичките люде от земята се радваха и тръбяха с тръбите. И раздра Готолия дрехите си и извика: Съзаклятие! съзаклятие! 15 И заповяда Иодай свещеникът на стоначалниците, на началниците на воинството, та им рече: Извадете я вън от редовете, и който отиде след нея, умъртвете го с меч; защото свещеникът беше рекъл: Да се не умъртви вътре в дома Господен. 16 Така туриха ръце на нея, и когато дойде на пътя през който конете дохождат в царския дом, биде убита там. 17 И направи Иодай завет помежду Господа и царя и людете че ще бъдат люде Господни, - и помежду царя и людете. 18 И влязоха всичките люде от земята в дома на Ваала та го събориха; олтарите и кумирите му изпотрошиха съвсем, и Матана жреца на Ваала убиха пред олтарите. И свещеникът постави надзиратели над дома Господен. 19 И взе стоначалниците, и чиноначалниците, и телохранителите, и всичките люде от земята, та снеха царя от дома Господен, и дойдоха в царския дом през пътя на вратата на телохранителите, и седна на царския престол. 20 И зарадваха се всичките люде от земята, и градът се умири, а Готолия убиха с меч при царския дом. 21 На седем години беше Иоас когато се въцари.
1 И тези са имената на синовете Израилеви които влязоха в Египет наедно с Якова : всеки наедно с челядта си влязоха: 2 Рувим, Симеон, Левий, и Юда, 3 Исахар, Завулон, и Вениамин, 4 Дан, и Нефталим, Гад, и Асир. 5 И всичките души които излязоха из чреслата на Якова бяха души седемдесет; а Иосиф беше в Египет. 6 И умря Иосиф, и всичките му братя, и всичкий онзи род. 7 И наплодиха се синовете Израилеви, и разпространиха се, и много станаха, и укрепиха се твърде много, до толко щото мястото се напълни от тях. 8 А тогаз стана нов цар над Египет който не познаваше Иосифа. 9 И рече на людете си: Ето, людете на синовете Израилеви са по-много и по-яки от нас: 10 елате да измислим нещо против тях за да се не умножат, и, ако се случи бран, и те се съединят с неприятелите ни, и направят бран против нас, и излезат из мястото. 11 И постави над тях настойници на работите за да ги утесняват с тежките си работи; и съзидаха на Фараона градове за житници, Питом и Рамесий. 12 Но колкото ги утесняваха, толкоз повече се умножаваха те и нарасваха. И Египтяните бяха неспокойни поради Израилевите синове. 13 И Египтяните порабощаваха жестоко Израилевите синове, 14 и огорчаваха живота им с жестокото работене в калта, и в кирничите, и в всичките работи на полетата: всичките им работи с които ги порабощаваха бяха жестоки. 15 И говори Египетский цар на бабите Еврейски, (от които първата се именуваше Шифра, а втората Фуа,) 16 и рече им: Когато бабувате на Еврейките и видите ги че раждат, ако е мъжко, убивайте го, ако ли е женско, тогаз нека живее. 17 Но бабите се убояха от Бога, и не правеха каквото им рече Египетский цар, но оставяха живи мъжките. 18 Тогаз повика Египетский цар бабите и рече им: Защо направихте това нещо, и оставяте живи мъжките? 19 И бабите говориха Фараону: че Еврейките не са като Египетските жени; защото са здрави, и раждат преди да влязат при тях бабите. 20 И Бог правеше добро на бабите; и умножаваха се людете и укрепяваха се твърде много. 21 И понеже се боеха бабите от Бога, направи им къщи. 22 А Фараон заповяда на всичките си люде и казваше: Всяко мъжко което се роди, хвърляйте го в реката; а всяко женско оставяйте да живее.
1 Царе 18–27 · 4 Царе 11 · Изход 1 · BG1871
