„Спомни си за мен“, каза покаялият се разбойник. Нямаше облак в сърцето на този човек, защото той беше божествено научен. Едно сърце разпознава, че Той е Господ въпреки всичко. Пилат беше измил ръцете си пред целия народ и Го беше предал на евреите; Той беше отречен от един от учениците Си, предаден от друг. Всичко беше против това. „Господи, спомни си за мен“; без знак, разбойникът Го признава, колко ярко за вярата! Този човек нямаше време да расте, да служи или да ходи; но имаше пълно покаяние, пълна вяра, усещане за това кой е Месията и вяра в Неговото идване в Неговото царство. Вярата сама по себе си винаги е сигурна; тя може да ни накара да се съмняваме в други неща, но винаги е абсолютно сигурна. Вярващият е удостоверил, че Бог е истинен; той не казва: „Може би Той е истинен.“ Където и да го приема като слово Божие, аз го приемам с абсолютна сигурност; ако не е така, изобщо не го приемам като слово Божие.
„Спомни си за мен, когато дойдеш в царството Си.“ Цялата му грижа беше Христос да си спомни за него. Виждаме в него смелост, смирение по отношение на себе си, усещане за съвършенството на Исус и знанието, че Той ще дойде в Своето царство. Щастливи сме, ако сме в състоянието на този разбойник! Ако бяхте в страдание, в изпитание, единственото нещо, за което бихте се грижили, е Христос да си спомни за вас?
Друго нещо е отговорът на Христос към него: „Днес ще бъдеш с Мен в Рая.“ Преди да дойде царството, той щеше да отиде направо в Рая. Когато крадецът погледне към Христос, той има отговора на Христос. Почивката, дадена на душите ни, е положителният отговор на Бога. Имаме положителното изявление, че този разбойник, заловен за престъпленията си, този ден е бил абсолютно годен за Рая, толкова съвършено е делото на Христос.
