Сега особената работа на левитите беше да носят ковчега (Числа 4:15). И това е, което Давид разбра по-късно. Но той не го беше разбрал тук. Не се съмнявам, че Бог е записал това за наше поучение; дори един усърден човек с голямо сърце, който имаше интересите на Бога много дълбоко в сърцето си, можеше да се заблуди, докато се опитваше да служи на Бога, ако не е абсолютно подчинен на словото на Господа.
„И Уза и Ахио караха колата.“ И скоро воловете се спъват. Разбира се, че се спъват. Уза си мислеше, че може да се грижи за Божия ковчег. Но факт е, че Бог може да се грижи за Своя собствен ковчег, и когато Уза се опитва да подкрепи ковчега, веднага се показва ръката на Господа. Можете да разчитате на това, че „новият стил на колата“ по отношение на Христовата Църква или Христовото евангелие не е угоден на Бога. Какво имаме предвид под „нова кола“? Всичко, било то в поклонение или служба, което не е абсолютно според образеца на Писанието, а според някакъв човешки модел, който следователно не може да бъде божествен, и затова не трябва да има власт над съвестта на едно послушно Божие дете.
Смъртта на Уза накара Давид да осъзнае грешката си. Отначало той съдеше Бога – по-късно съдеше себе си. „Ковчегът на Бога остана в къщата на Овед-Едом в дома му три месеца. И Господ благослови къщата на Овед-Едом и всичко, което имаше“ (1 Лет. 13:14). Тези три месеца донесоха дълбоко благословение в къщата на Овед-Едом, и през тях Давид очевидно започна да изучава и след това да следва Божиите наставления, което доведе до това, че и той беше силно благословен, както ще видим.
