Евангелист Лука особено ни показва човечността на Господ Исус. Той е представен там като молещия се Човек четиринадесет пъти – свидетелство за Неговата съвършена зависимост (виж Лука 3:21; 5:16; 6:12; 9:16, 18, 28; 10:21; 11:1; 22:17, 32, 41–44; 23:34, 46; 24:30). В никое друго Евангелие не се споменава, че Той се е молил толкова много пъти.
При нашия Господ нямаше несъответствие между учение и практика. Той живееше това, което преподаваше, и беше точно това, което казваше на хората (Йоан 8:25). Той обичаше не само с думи, но и с дела и истина (срв. 1 Йоан 3:18). Неговият живот е и най-добрият пример за това какво означава човек винаги да се моли и да не се уморява (Лука 18:1).
Преди да проповядва Божието Слово в синагогата в Назарет, Той първо го приложи към Себе Си в пустинята, когато беше изкушаван от Сатана. Затова не е чудно, че четем за Него, че проповядваше с власт и сила – за разлика от лицемерните книжници (виж Матей 7:28–29).
Бог иска да види реалност и искреност в живота ни! Той търси хора, които живеят това, което изповядват публично или проповядват на глас. Както се казва: „Действията ти крещят толкова силно, че не чувам какво казваш!“ Ако животът ни не подкрепя това, което казваме на другите, тогава думите или свидетелството ни няма да имат нито сила, нито морална власт. Например, ако ние като християни изповядваме, че сме поклонници на земята, защото истинският ни дом е на небето, и в същото време се настаняваме възможно най-удобно тук долу, нашето свидетелство не е много достоверно.
