Тази суетна претенция се наблюдава все повече в нашето общество, дори сред онези, които наричат себе си християни. И никой всъщност не е обиден от това, при условие че гордостта на другия не настъпва някого по мазола. Това не е изненада за Божието дете. Този стих предсказа този изход и ние знаем, че той в крайна сметка ще доведе до проявата на човека на греха, когато Този, Който го възпира, бъде отстранен (2 Сол. 2:7).
Гордостта е много опасна. Този, който се стреми да упражнява надзор, не трябва да бъде „новопокръстен, за да не се възгордее и да падне в същото осъждение като дявола“ (1 Тим. 3:6). Това е същата дума, която е преведена като „надменен“. Думата означава да бъдеш изпълнен с дим. Това прави гордостта: тя създава гъста мъгла, която заслепява човек да оценява нещата правилно. Тя надува, изкривява и обърква мислите, пречейки на човек да вижда нещата такива, каквито са в действителност. Това е самото нещо, което замъгли мислите на най-мъдрия от всички ангели (Езек. 28:12, 17) и го поведе по пътя на греха. Гордостта го направи виновен, виновен пред Бога, и това ще донесе върху него Божието осъждение. Гордостта замъглява мислите.
Колко много ще се изправят пред вечно осъждение, защото ще бъдат хванати от този капан? Нека се молим за „събаряне [на] доводи и всяко високо нещо, което се издига против познанието на Бога“ (2 Кор. 10:5), за да бъде премахната тяхната слепота, за да могат да се покаят и да намерят вечен живот в Исус Христос. А що се отнася до нас, които носим името на кроткия и смирен, нашия Господ Исус Христос, знаейки, че не сме нищо друго освен съдове на Неговата благодат, нека си спомним думите на Павел: „Защото казвам, чрез дадената ми благодат, на всеки един от вас, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да мисли трезво“ (Рим. 12:3). Това е не само нашата безопасност, но и нашето истинско място пред Господа.
