Каква молитва! Бяхме във война с Бога, докато не се обърнахме към Него, отвръщайки се от идолите. Това беше, за да служим на истинския и жив Бог – Бога на мира – докато чакаме Неговия Син да дойде (1:9). Без Божията помощ не можем да направим нищо угодно на Него и това е една от причините за молитвата на Павел. Ние сме осветени чрез извършеното дело на Христос и сега сме съвършени в Него. Павел не е трябвало да се моли за този чудесен и благословен факт. Въпреки това, ние се нуждаем от Божията помощ, за да осъществим тази позиция (Фил. 2:12–13).
Павел се моли на Бога на мира, Който желае да се наслаждаваме на мирните взаимоотношения на нашата позиция, въпреки че живеем в свят, който е във война с Бога. Нашето освещение, за което Павел се моли в този пасаж, не е позиция: то е незавършена работа, която продължава до Грабването. Тогава ще сме достигнали нашето окончателно освещение и ще бъдем, на практика, това, което сме по позиция. Молитвата на Павел е духът, душата и тялото да бъдат запазени. Духът ли е „по-висш“, а тялото „по-нисше“? Не, това е гръцка или езическа философия, която е проникнала в Църквата през вековете. Нашият дух, душа и тяло са различни и имат различни функции, но все пак принадлежат заедно в едно неделимо единство, подготвено от Него.
Така Бог ни е създал по Свой образ, за да бъдем като Него морално и да Го представяме видимо, Него, Който е невидим. Тук идва възкресението и молитвата на Павел се отнася до Божието дело, не само да ни запази сега, но и да ни държи в това взаимоотношение дори отвъд силата на смъртта. Каква великолепна и запазваща сила! За да покаже тази победа, Бог ще ни върне на тази сцена, демонстрирайки Своята слава, когато Господ Иисус ще се яви с нас при Своето проявление.
