Когато цар Давид, в час на национална извънредна ситуация, реши да поведе армията си в битка срещу Авесалом и неговите бунтовници, собствените му верни последователи енергично протестираха, казвайки: „Ти няма да излезеш! … ти струваш десет хиляди от нас“ (2 Цар. 18:3). Ако беше възможно да съберем група от десет хиляди достойни хора, включително най-великите водачи, владетели, знаменитости, началства, управители, сановници, надзиратели, законодатели, президенти, императори, царе, князе, господари и управници, щяхме да открием, че този с най-голямо достойнство, най-благороден ранг и най-красиво лице от всички щеше да бъде нашият благословен Господ и възлюбен Спасител, Исус Христос (Еф. 1:21).
Христос е по-очарователен, отколкото който и да е език може да предаде. Езиците на хората и на ангелите се препъват, когато се опитват да опишат завладяващата гледка на преобразения Спасител, каквато е обзела тримата ученици на планината. Трябва да бъдем развълнувани до състояние на възторг, разпалени със сърце, горящо до степен на свята екстаза, така че душите ни да могат да се издигнат с криле като орли, за да съзерцават в най-високото и най-святото Първенеца сред десет хиляди. Господи, разкрий Себе Си, за да можем да съзерцаваме Твоята красота в светилището с неговото достойнство и слава, докато нашите възторжени сърца не избухнат в песни на обожаваща благодарност и ние да благославяме Твоето свято име в непрестанна хвала.
Колкото повече Го съзерцаваме, толкова по-възвишен и по-прекрасен става Той, докато Неговите лични качества не се разширят в цял свят от достойнство, рай от съвършенства, съзвездие от красота и галактика от слава. Удивителна мисъл, че Той би се снижил да понесе нашия грях, нашия срам и нашето безчестие (Пс. 69:19).
