Господ Исус като Човек съзнателно зае мястото на зависимост от Бога. С молитва Той започна Своето публично служение при Своето кръщение и с молитва го завърши на кръста. Той живя в молитва и умря в молитва!
Това, което Той направи за Бога и човека, беше направено в молитва. Той говореше с Отца Си насаме, в присъствието на Своите ученици, в кръга на приятели и публично на кръста. Той се молеше за Симон Петър, за Своите ученици, за онези, които щяха да повярват в Него чрез тяхното слово, за Своите врагове и за Себе Си. Преди и след всяко завършено служение, ние Го намираме сам в тишината пред Бога. В допълнение към времената, когато Той се оттегляше да се моли, Той живееше в постоянно отношение на молитва, така че можеше да каже: „Но аз се отдавам на молитва“ (Пс. 109:4).
Бог ни призовава да се молим непрестанно (1 Сол. 5:17). Но как всъщност работи това? Бог иска не само да коленичим сутрин и след това отново преди лягане, но и да живеем в постоянно отношение на молитва през целия ден, в допълнение към времената, когато говорим на глас с Бога. Това означава, че включваме Бога във всички житейски ситуации и Го държим пред себе си в мислите си. Така е живял Господ Исус, Който можеше да каже: „Поставих Господа винаги пред себе си“ (Пс. 16:8). Какъв пример!
