Изричната Божия воля е мъжете да се молят на всяко място. Божият Син е нашият велик пример и в това отношение: Той се молеше на Йордан, на пусто място, в пустинята, на планината, на гроба на Лазар, в горната стая, в Гетсиманската градина и на Голгота. Той нямаше строг или законен молитвен живот, който да е ограничен до определени места и определени часове на деня.
Можем да видим това, когато си помислим за Неговите молитвени часове: Той се молеше рано сутрин преди изгрев слънце (Марк 1:35), сутрин (Лука 23:34), следобед (Лука 23:46), вечер (Матей 14:23) и през нощта (Лука 6:12).
Бог е дал на мъжете специална отговорност по отношение на публичната молитва. Това е особено вярно за молитвените събрания в местната църква. Господ Исус веднъж каза по отношение на Божия дом: „Писано е: Домът Ми ще се нарече дом на молитва“ (Матей 21:13). Божието обиталище трябва да бъде белязано особено от молитва. Тъй като сестрите трябва да мълчат на събранията (1 Кор. 14:34), задължение на братята е да се молят на глас на молитвените събрания.
Защо именно молитвеното събрание често е най-слабо посещаваното събрание на местната църква – въпреки че Господ е обещал, че ще присъства, когато се събираме в Негово име (Матей 18:20)? Защо често има толкова дълги паузи между молитвите? Млади братя, оставете Господ да ви използва да се молите на глас на молитвените събрания! Той се радва на това. Със сигурност повече вярващи отново биха били мотивирани да идват на молитвените събрания, ако молитвата беше по-жива, по-конкретна, по-кратка и по-очакваща. Можете да бъдете пример за другите и в това.
И сестри, също така трябва да е напълно нормално за вас да се молите, когато се събираме като местна църква – макар и не на глас. Колко ценни и ефективни са тихите молитви за духовно ръководство и пророчески думи на събранията!
