6 А Соломон рече: Ти направи голяма милост на раба си Давида отца ми, понеже ходи пред тебе с истина, и с правда, и с сърдечна правота с тебе; и ти за него упази тази голяма милост, и даде му син да седне на престола му както този ден.
10 И угодно биде това слово Господу, че Соломон поиска това нещо.
29 И даде Бог Соломону мъдрост и разум много голям, и пространство на духа, като пясъка който е край морето. 30 И Соломоновата мъдрост превъзходи мъдростта на всичките източни жители и всичката Египетска мъдрост; 31 защото бе от всичките человеци по-мъдър, - от Етана Езраеца, и от Емана, и от Хълкола, и от Дарда, синовете на Маола; и прочу се името му по всичките народи наоколо. 32 И изрече три тисящи притчи; и песните му бяха тисяща и пет. 33 И говори за дървета, от кедра който е в Ливан дори до исопа който изниква из стената; говори още за скотовете и за птиците, и за гадовете, и за рибите. 34 И дохождаха от всичките народи да чуят Соломоновата мъдрост, от всичките царе на земята които слушаха за мъдростта му.
В молитвата си към Господа, който му се яви в Гаваон насън, Соломон прави тази прекрасна препратка към баща си Давид. Това не бяха просто думи, защото стих 10 ни казва, че Господ беше доволен от молитвата му. Соломон почете баща си Давид в личната си молитва, като говори с уважение за него пред Бога. Той го почете и по-късно в публичната си молитва при освещаването на храма (1 Царе 8; 2 Лет. 6). Соломон беше уважил съвета на Давид в молбата си за мъдрост и знание да съди Божия народ, а точно преди смъртта си Давид го беше похвалил за мъдростта му. Тази похвала не беше надула главата на Соломон. Нека Господ помогне на благочестивите бащи така да насърчават и възпитават децата си, че те да ходят в Божиите пътища и също така да благодарят от сърце на Бога за бащите си.
Един наистина мъдър човек осъзнава колко много му липсва мъдрост и ще „иска от Бога, Който дава на всички щедро и без да укорява, и ще му се даде“ (Яков 1:5). Дано тези, на които Той поверява власт в правителствата, да научат това!
Продължаваме да четем, че „Бог даде на Соломон мъдрост и твърде голямо разбиране… той беше по-мъдър от всички хора… и славата му беше във всички околни народи… и хора от всички народи, от всички царе на земята, които бяха чули за мъдростта му, идваха да чуят мъдростта на Соломон“ (1 Царе 4:29–34).
