Аарон получава в този момент инструкции за специален случай, този на великия Ден на умилостивението (Лев. 23:27). Именно към това събитие се отнася Евреи 9 (ст. 7, 12, 25). Веднъж годишно, след като е принесъл жертва за себе си, първосвещеникът принася друга жертва за всички грехове на народа, извършени през годината. След това той внася кръвта на тази жертва зад завесата и я поръсва върху умилостивилището. Този акт дава името си на умилостивилището. „Кръвта е, която прави умилостивение за душата“ (Лев. 17:11). Изискванията на Божия престол бяха изпълнени и Той можеше да погледне с благоволение на Своя народ. Не че кръвта на козел можеше да има сила да изличи нито един от всички грехове, които народът беше извършил през цяла година, но тя говореше на Бога предварително за скъпоценната кръв на Неговото Агне.
Противно на това, което бихме си помислили, Аарон не трябваше да се представя пред Господа в одежди на слава и красота. Той се лиши от всякаква слава в присъствието на Божията слава и можеше да се яви там само облечен в тънко ленено платно (16:4), символ на практическа праведност (Откр. 19:8).
Сладкият аромат на тамяна придружаваше Аарон зад завесата. По същия начин Христос е влязъл в Светая Светих, предлагайки на Бога сладкото благоухание на всички Свои превъзходни слави.
