Съществуват само две възможности: живот или смърт, рай или ад, радост или скърцане със зъби, надежда или мрак. Изборът не е труден. Ето защо мнозина в Солун са се обърнали към живия и истински Бог, далеч от идоли, демони, гибел и ужаса на смъртта.
Нови приоритети и дейности ги отличаваха. Служене на живия и истински Бог, вместо да бъдат държани в робство на демони и грях. Тези нови вярващи се радваха да служат на Бога като Негови роби. Преди без надежда, сега те имаха истинска надежда: нетърпеливо очакваха завръщането на Божия Син, точно както Той беше обещал. Тяхното служене като Божии роби беше спонтанно, от цяло сърце, енергично. Служенето на живия Бог беше щастлива реалност, не страшно или робско, а изразено с радостта от сигурна надежда. В свят без надежда те очакваха Неговото скорошно завръщане, но с привилегията, междувременно, да бъдат Негови полезни и предани служители.
Докато служеха на истинския и жив Бог, те също така чакаха с очакване. Наистина, Божият Син ще се върне от небето, за да ни отведе и нас там. Може би днес! Той е обещал да го направи (1 Сол. 4:14–18; Фил. 3:20–21). Вместо да се страхуват от Божия гняв, вярващите могат да се наслаждават на красива връзка с Него още сега, изпитвайки истинска любов и свобода. Това е настояща реалност поради това кой е нашият Бог.
Днес, нека Му служим, докато чакаме Неговия Син да се върне. Бог, Който избавя от идващия гняв, дава вечен живот на онези, които се покаят и се обърнат към Него. Той е Богът, на Когото можем да разчитаме. Той не мами и никога не разочарова, защото е верен! Служите ли и вие на Него?
