Чрез Божия Дух апостол Павел е написал това писмо до християните в Коринт, вероятно около 54 г. сл. Хр. Той е преподавал Божието Слово сред тях осемнадесет месеца или повече (Деяния 18:11) и очевидно е поддържал връзка с тях оттогава (1 Кор. 5:9). В това писмо Господ е използвал Павел, за да разгледа редица важни въпроси.
Въведението на посланието е значимо. То е изпратено до светиите в Коринт, разбира се. Трябваше да се разгледат местни проблеми относно гордостта, сектантските нагласи и неморалното поведение. Освен това коринтяните бяха изпратили няколко конкретни въпроса до Павел по теми като брак, храни и духовни дарби, и те се нуждаеха от отговори.
И все пак, въпреки че писмото е написано до коринтяните, неговото учение не е било само за тях. То е съдържало божествени наставления за „всички, които на всяко място призовават името на Исус Христос, нашия Господ“. Други писания правят подобни изводи. Инструкциите относно финансовите дарения са били същите за Коринт и Галатия (1 Кор. 16:1). Писмото до колосяните е трябвало да бъде прочетено от тези наблизо в Лаодикия и обратно (Кол. 4:16). Това ясно показва, че Библията не е пленник на своята местна или културна обстановка. Ученията на апостолите биха били същите навсякъде. Християните в Рим или Ефес биха могли еднакво да бъдат поучавани от всяко от Божиите вдъхновени откровения.
Вярващите днес живеят в различен век, но все още сме сред тези, които призовават името на Господа. За нас и за християните във всяка епоха Божието Слово остава нашият сигурен ресурс. Бог възнамерява да го четем, да научаваме неговите принципи и да ги прилагаме с духовна сила, така че нашите лични и колективни свидетелства да бъдат почетни за Него.
