Гладни ли сме и жадни ли сме за Божието присъствие? Давид, в Псалмите, използва някои много описателни сравнения и метафори, за да опише копнежа, който идваше дълбоко от душата му за Божието присъствие. Тази нужда беше по-интензивна и спешна за душата на Давид от храната и водата, които са толкова критични за самия живот. В Псалм 42:2 четем: „Душата ми жадува за Бога, за живия Бог. Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?“ И тогава, в Псалм 63:1 четем: „Душата ми жадува за Теб; плътта ми копнее за Теб в суха и жадна земя, където няма вода.“ Това, за което душата на Давид наистина копнееше, вярвам, беше самият Бог, а не земна храна или вода.
Давид може да е преживял много трудности и лишения в пустинни места през живота си и е познавал добре този дълбок копнеж за вода и препитание. Но колкото и дълбок и силен да е бил такъв временен копнеж в сухи и пустинни места, Давид копнееше повече за Бога, отколкото за самия живот. Чуваме го да вика: „Защото Твоята милост е по-добра от живота, устните ми ще Те хвалят“ (Пс. 63:3).
Имаме ли такъв копнеж в душите си за общение с нашия Господ? Наистина, вярвам, че този душевен глад и жажда за присъствието на Господа трябва да бъдат характерни за Божиите деца. Но какво, ако не сме толкова гладни или жадни? Като Давид от древността, ние трябва всъщност да търсим тази духовна храна. Давид каза в Псалм 63:1: „Рано ще Те търся.“ Помислете за това: нашият Господ Исус желае да търсим Неговото присъствие и Неговия съвет, общение със Себе Си, и то рано и често. Можем да имаме толкова време, колкото желаем, с Господ Исус. Но Господ няма да ни се натрапва – ние трябва да търсим Неговото присъствие и да бъдем готови да седнем в нозете Му и да пием от Неговото Слово.
