Господ Исус добре знаеше къде да се обърне за помощ, докато напредваше по пътя на вярата. Бог беше Неговата увереност, както Божията воля беше Неговата наслада, и Той не преставаше да се обръща към Него. Неговата собствена сила можеше да отслабне по пътя (Пс. 102:23), но Той знаеше къде да намери източника на неизчерпаема сила и към този източник Той винаги се обръщаше.
Изкупената душа също се е научила да се обръща към Бога, и докато се задълбочава в това и знае какво е да чакаш истински на Бога, да бъдеш тих и мълчалив пред Него, тя намира истинската тайна и извор на сила и твърдост по пътя на Божията воля. Тя може да каже истински: „Чух това: че силата принадлежи на Бога“ (Пс. 62:11). Това е време, когато трябва много определено да чакаме на Него.
Ние се молим; имаме си редовни периоди на молитва. Това е необходимо и правилно. Но също така трябва да чакаме на Бога, особено в момент като настоящия, с неговите лични и колективни изпитания. Трябва да отделим специално време сега, за да чакаме определено на Бога.
Предстоят големи и сериозни въпроси; и за да бъдем прави с Бога в настоящето, а също и да бъдем прави в бъдещето, е от съществено значение всеки да има реално отношение към Него. Никой не може да заеме мястото на друг в това. Всеки за себе си трябва с вяра и усилие да стигне до Бога – до вечния Бог, Бога и Отец на нашия Господ Исус Христос; нашия Бог и Отец чрез благодат. Колко е хубаво да знаем, че Той ни приветства да се приближим до Него!
