Това е третият от петте пъти в книгата Евреи, където писателят споменава, че Господ Исус е седнал отдясно на Бога. Това не е просто повторение без цел; всеки път, когато се споменава, има конкретна точка, която Божият Дух се стреми да ни представи.
Първо, в Евреи 1:3 четем: „когато Той сам извърши очистване на греховете ни, седна отдясно на Величието във висините.“ В контекста писателят ни представя седем слави на Господ Исус; следователно можем да кажем, че Той е седнал поради славата на Своята Личност!
След това, в същата глава чуваме Отца да казва: „Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти за Твое подножие“ (1:13). Тук Той сяда поради Своето превъзходство.
Третото позоваване е днешният стих. Тук Господ Исус сяда поради Своето съвършено свещенство. За разлика от тези в левитското свещенство, Господ Исус не е трябвало да принася жертва за Своите собствени грехове; нито Неговото свещенство е ограничено от смъртта, защото Той живее вечно!
Това ни води до четвъртия път, когато се споменава, че нашият Господ седна: „Но Този Човек, след като принесе една жертва за греховете завинаги, седна отдясно на Бога“ (10:12). Тук виждаме Господ Исус да сяда поради Своята съвършена жертва.
Петият и последен път, когато виждаме Христос да сяда, е в глава 12. Там Го виждаме като наш съвършен пример, докато тичаме в тази надпревара, наречена християнски живот. Имаме обект на небето, върху който да се съсредоточим, „като гледаме към Исус, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни, Който заради предстоящата Му радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол“ (12:1–2). Нека очите и сърцата ни бъдат ангажирани и неразделни с Него днес!
