1 Първото слово, о Теофиле, направих за все що начна Исус да прави и да учи,
11 И Беряните бяха по-благородни от Солунците, защото приеха словото с всяко усърдие, и изпитваха всеки ден писанията дали е това така. 12 И тъй, мнозина от тях повярваха, и от почтените Елински жени и от мъжете не малко.
1 Да се не смущава сърцето ви: вярвайте в Бога, и в мене вярвайте. 2 В дома на Отца моего много жилища има; ако да не бе така аз бих ви казал. Отхождам да ви приготвя място. 3 И когато отида и ви приготвя място, ще дойда пак и ще ви взема при себе си, щото дето съм аз да бъдете и вие. 4 И къде отивам аз вие знаете, и пътя знаете. 5 Казва му Тома: Господи, не знаем къде отхождаш; и как можем да знаем пътя? 6 Казва му Исус: Аз съм пътът, и истината, и животът: никой не отива при Отца тъкмо чрез мене. 7 Ако бихте познавали мене познавали бихте и Отца ми; и от нине познавате го и видяхте го. 8 Казва му Филип: Господи, покажи ни Отца, и доста ни е. 9 Казва му Исус: Толкози време съм с вас, и не си ли ме познал, Филипе? Който е видял мене видял е Отца; и как казваш ти: Покажи ни Отца? 10 Не вярваш ли че аз съм в Отца, и Отец е в мене? Думите които аз ви говоря, от себе си не ги говоря: но Отец който пребъдва в мене, делата той прави. 11 Вярвайте ми че аз съм в Отца, и Отец е в мене: ако ли не, вярвайте ми за тия дела. 12 Истина, истина ви казвам: който вярва в мене, делата които правя аз и той ще ги прави; и по-големи от тях ще прави, защото аз отхождам при Отца си. 13 И каквото попросите в мое име ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. 14 Ако попросите нещо в мое име, аз ще го направя. 15 Ако имате любов към мене, упазете моите заповеди. 16 И аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас във веки, 17 Духа на истината, когото светът не може да приеме, защото го не види нито го познава; а вие го познавате, защото пребъдва с вас, и във вас ще бъде. 18 Няма да ви оставя сираци: ще дойда при вас. 19 Още малко, и светът вече няма да ме вижда; а вие ме видите. Понеже аз живея, и вие ще живеете. 20 В онзи ден вие ще познаете че аз съм в Отца си, и вие в мене, и аз във вас. 21 Който има моите заповеди и ги държи, той е който ме люби; а който ме люби възлюбен ще бъде от Отца ми; и аз ще го възлюбя, и ще явя себе си нему. 22 Казва му Юда (не Искариотски): Господи, що е това дето ще явиш себе си нам а не на света? 23 Отговори Исус и рече му: Който люби мене ще упази моето слово; и Отец ми ще го възлюби, и ще дойдем при него, и ще направим жилище у него. 24 Който не люби мене моите думи не държи; и словото което слушате не е мое, но на Отца който ме е проводил. 25 Това ви изказах докле съм още с вас. 26 А Утешителът, Дух Светий, когото Отец ще ви проводи в мое име, той ще ви научи всичко, и ще ви напомни всичко що съм ви рекъл. 27 Мир ви оставям: моят мир ви давам: аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърдцето ви нито да се устрашава. 28 чухте че аз ви рекох: Отивам си, и ще дойда при вас. Ако ме любехте, възрадвали се бихте за това що рекох: Отхождам при Отца; защото Отец мой е по-голям от мен. 29 И сега ви рекох преди да бъде, че когато се сбъде да повярвате. 30 От сега с вас няма много да говоря; защото иде князът на този свят, и той няма нищо в мене. 31 Но за да познае светът че аз любя Отца, и както ми е Отец заповядал, така правя. Станете, да отидем от тука.
Деяния 1:1 · Деяния 17:11–12 · Йоан 14 · BG1871
Голямо благословение е да четем доклада на брат Лука в неговото Евангелие за Сина Човешки, който дойде на тази земя. Второто му произведение, книгата Деяния на апостолите, е важно допълнение към „всичко, което Исус започна да върши и да учи“ (Деяния 1:1). Понякога наричана Деяния на апостолите, тя описва какво е правил ГосподИсус, след като се е възнесъл на небето, работейки чрез Своите служители. Имаше ожесточена съпротива срещу това, което апостолът учеше от Писанията, докато други сърдечно приемаха ученията му. Записани за наше поучение и насърчение, тези неща за ГосподИсусХристос са актуални за нас днес, въпреки че често са поставяни под въпрос и им се противопоставя.
Какво научаваме от горния пасаж? Служението на Павел е отхвърлено в Солун, но въпреки това той отива във Верия и проповядва и там. Хората в синагогата са били по-„справедливи“ (или „благородни“), поне по отношение на Писанията. Приемаме ли Божието Слово с пълна готовност, нетърпеливи да го изследваме ежедневно? Нека изследваме вдъхновения текст, внимателно и с уважение, защото това е писаното Божие Слово! Проверяваме ли това, което четем, сравнявайки Писанието с Писанието? Божието Слово обяснява само себе си, защото то е най-добрият тълкувател! Освен това имаме помощта на Светия Дух, както ГосподИсус обеща в Йоан 14–16.
Хората в синагогата във Верия не казаха: „Този равин дойде чак от Йерусалим, така че трябва да е прав.“ Не, те провериха Писанията, за да видят дали е прав, добър пример, който да следваме. Така че нека продължим да четем и да изпитваме всичко чрез Божието Слово, защото обичаме Неговото Слово!
