Когато змията изкуши Ева да яде от дървото за познаване на доброто и злото, тя „видя, че дървото беше добро за храна, че беше приятно за очите и дърво, желано да направи човек мъдър“. Въпреки това, когато тя престъпи Божията заповед, като яде от дървото и „даде и на мъжа си с нея, и той яде“ (Бит. 3:6), човекът падна в грях и стана плячка на „похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота“, за които пише апостолът (1 Йоан 2:16). Дотогава тяхната невинност беше пазена от послушание на Бога; сега те бяха роби на злонамерен господар, на когото не можеха да се противопоставят.
Какво удоволствие е да обърнем погледа си към втория Човек, когато Той беше изправен пред същия обхват на изкушение, наистина „всяко изкушение“ (Лука 4:13). Ако първият човек се скри от Божието присъствие сред дърветата в градината, то дяволът се оттегля от нашия Господ в пустинята. Каква беше разликата? Ева, когато беше попитана, отговори: „Бог е казал“, но само първоначално. В контраст, чуваме нашия Господ да казва през цялата Си среща със злия: „Писано е… Писано е… Казано е“ (Лука 4:4, 8, 12). Той изпълва Своята съвършена човечност, като винаги поставя Своя Бог пред Себе Си и Му се покорява.
Апостол Йоан пише на младите мъже от Божието семейство: „вие сте силни, и Божието слово пребъдва във вас, и вие сте победили лукавия.“ Но е необходимо повече: „Не обичайте света, нито нещата в света.“ Дяволът се стреми да отклони вярващите от двата пола от пътя на послушанието чрез примамките на своя свят. Нека винаги държим Бога – Отец и Син – пред себе си.
