Саул е пример за религиозния грешник. В началото Саул показваше обещание и хората му се възхищаваха. Той беше по-висок от съвременниците си „от раменете нагоре“ (1 Царе 10:23). Естествено казано, той имаше вид на физическа сила, човек, когото хората лесно биха последвали в битка. Много пъти той изповядваше Господа; той имаше благоговеен страх от пророк Самуил; и дори пророкуваше, дотолкова, че хората питаха: „И Саул ли е между пророците?“ (19:24).
И така, какъв беше проблемът тогава? Отговорът е, че външният вид не е всичко и дори може да бъде измамен. Саул можеше да покаже „добро представяне в плътта“ (Гал. 6:12); той можеше да говори с религиозни думи, както може да се види в днешния текст. Подобни изрази продължиха през целия живот на Саул, но нито веднъж не изглеждаше да има истинско духовно разбиране или чувство за Бога или за това, което беше духовно подходящо в дадена ситуация.
Саул каза: „Съгреших“ на три различни случая (1 Царе 15:24, 30; 26:21). Но никога не настъпи истинска промяна. Той понякога изглеждаше да съжалява за жестокото си отношение към Давид, Господния помазаник. Но малко след това се връщаше към старите си навици. Саул беше като старите гумени топки, които имахме като деца: стиснете я с палец и тя оставя отпечатък; но веднага щом палецът се вдигне, топката се връща към първоначалната си форма. За него беше също толкова лесно да бъде сред пророци, колкото и сред вещици.
И днес има Сауловци сред нас. Те могат да говорят на „християнски“ и да имат приличен външен вид, но нямат никакво усещане за Божието присъствие или Господството на Христос. Наистина тържествена мисъл!
