Това наистина е огромно обвинение! Върховният Господ на славата беше осъден на смърт с върховно унижение и позор, и то не толкова от невежата тълпа, колкото от владетелите на този век. Самият надпис на Неговия кръст беше написан с гръцки, латински и еврейски букви. Гърците бяха безспорно интелектуалните владетели на епохата. Римляните бяха владетели по отношение на военната мощ и изкуството на управлението. Евреите бяха владетели без съперник по отношение на религията. И все пак всички бяха замесени в разпъването на Господа на славата. Всички по този начин разкриха пълното си невежество за Бога и всички се поставиха под Неговия съд.
Владетелите на този век „се свеждат до нищо“. Много унизително! Не само „разбирането на разумните“ се свежда до нищо (1 Кор. 1:19), но и самите владетели на този век се свеждат до нищо. Крайният резултат, общата сума на всички умни дела е нищо. Самите умни хора се свеждат до нищо. В контраст с това, апостол Йоан ни казва, че „който върши Божията воля, пребъдва завинаги“, и отново имаме думите на Господа към Неговите ученици, че „вашият плод трябва да остане“. Вярващият, и само вярващият, има сила да се занимава с това, което ще пребъде във вечността. Нека разгледаме това много внимателно и нека животът ни се управлява от нашите размишления!
