Често си спомняме Илия като пророк на съда поради факта, че той се молеше за спиране на дъжда и за слизане на огън от небето. Но това вероятно е прекалено опростяване. Една черта, която си струва да се подчертае, въпреки момента му на голямо обезсърчение, е неговото послушание. Господ му каза да отиде при потока Херит, а след това в Сарепта, където една вдовица щеше да го издържа. Неговото послушание не само го запази в безопасност, но и донесе благословение и безопасност на тази вдовица и нейния син. Първо, чрез чудото на осигуряването на храна, те ядоха много дни; не знаем колко, но някои преводи имат една година – думата „дни“ може да означава година. Нека забележим, че това се случи, защото вдовицата също се подчини на думите на Илия. Тяхното съответно послушание донесе взаимно благословение.
Можем да бъдем сигурни, че през този период Илия не е останал в уединение, но е имал много поводи да говори за Бога на Израел на вдовицата и да отговаря на нейните въпроси. Но въпреки чудото и всичко останало, тя може би се е чудила дали това, което пророкът казва за Бога на Израел, е наистина вярно. Нямаше ли все пак много богове? Но в същото време в сърцето й действаше Божието дело. Когато синът й се разболя и умря, всичко достигна кулминация. Илия дошъл ли е при нея само за да й напомни за нейното беззаконие и да причини смъртта на сина й? Неговият Бог само Бог на съда ли е бил? Наистина, суша, недостиг на храна, болести и смърт бяха единствените неща, които тя виждаше. Когато синът й беше върнат жив, след застъпничеството на Илия, тя възкликна и изповяда: „Сега от това знам, че ти си Божий човек и че словото на Господа в устата ти е истина.“
Послушанието на Илия донесе не само благословение на тази вдовица, но и истинска вяра в истинския жив Бог. Нека всички ние ходим вярно пред Господ Исус, за да бъдем благословение и за другите!
