Нашият Център, Водач и Глава

Учениците бяха събрани в Йерусалим през онзи ден, говорейки за Неговото възкресение. Той ги поздрави с този благословен поздрав: „Мир вам.“ Защото тяхната мисия трябваше да бъде мисия на мир, и ако щяха да я изпълняват правилно, те трябваше да бъдат изпълнени и пазени в мир.

С тихо и несравнимо достойнство Той ги убеждава в реалността на Своето възкресение, уверява ги, че Той Самият, а не някой друг, стои пред тях, и отваря разбирането им за учението на цялото Писание относно Себе Си. Именно това учение за Себе Си трябваше да ги подготви за мисията и да ги поддържа в мир в нея. От Моисей, пророците и Псалмите Той им показа Божия план и Неговата слава (Лука 24:44–45). Тогава страховете им, че всичко, на което са се надявали, е изгубено, бяха напълно безпочвени, защото в Него, техния възкръснал Господ, всичко, което Бог беше предначертал, беше осигурено.

И освен това, макар тогава да не им беше обявено, те по-късно научиха, че в Него обитава цялата пълнота на Божеството телесно и че те бяха съвършени в Него (Кол. 2:9–10). Всички Божии ресурси бяха в Него за тях и нямаше сила във вселената, която да може да прекъсне тези ресурси.

Братя в Христа, осъзнаваме ли, че нашият Господ е такъв славен Господ, Център, Водач и Глава за Своите служители? Тези, които знаят това, няма да се страхуват от враг, защото всички врагове са победени, както е свидетелство Неговото възкресение; те няма да се страхуват от липса, защото цялата могъща пълнота на Бога е на тяхно разположение в Него. Неговото присъствие сред тези ученици ги направи едно: едно по сърце, цел и намерение. Защото какво място биха могли да намерят различни възгледи и егоистични стремежи в присъствието на техния славен възкръснал Господ?