Светците, грабнати преди идването на беззаконника

Апостол Павел изрази радостта си, пишейки на своите възлюбени братя в Солун, защото вярата им растеше извънредно, доказателство за което беше любовта им един към друг. Той използва този случай, за да ги предупреди за опасното лъжливо учение, което се разпространяваше относно Деня Господен – времето, когато праведният съд ще дойде върху нечестивите.

Беззаконието, или нечестието, вече действаше в своята тайна или мистериозна форма още по времето на апостола. Имаше опит да се подкопае истината и да се разколебаят светиите в Солун, като се опитваха да ги убедят, че Денят Господен вече е дошъл. Павел обаче ги уверява, че техните настоящи страдания от ръцете на неправедни хора не са Денят Господен. След като истинската Божия Църква влезе в своя покой при Грабването, тогава останалите неправедни ще претърпят Божия справедлив съд.

След като светиите бъдат грабнати при Възнесението, възпиращата сила ще бъде премахната и беззаконието ще нахлуе като потоп. Тогава ще бъде разкрит „беззаконникът“, който ще се въздигне като Бог, ще седне в Божия храм и ще се представя за Бог (2 Сол. 2:3). Това е кулминацията на злото, обобщено в един човек, човекът на греха, „когото Господ ще унищожи с диханието на устата Си и ще унищожи с блясъка на Своето пришествие“.

Докато виждаме този ден на беззаконие да наближава, ние сме утешавани от тези думи: „Ние сме длъжни винаги да благодарим на Бога за вас, братя, възлюбени от Господа, защото Бог от начало ви е избрал за спасение чрез освещение от Духа и вяра в истината… Затова, братя, стойте твърдо“ (2 Сол. 2:13, 15).