36 И молеше го един от Фарисеите да яде с него, и той влезе в дома Фарисеев, и седна на трапезата. 37 И, ето, жена някоя от града която беше грешница, като разбра че седи на трапеза в дома Фарисеев, донесе алавастър с миро. 38 и, като застана при нозете му отзад и плачеше, начена да облива нозете му със сълзи и отриваше ги с космите на главата си, и целуваше нозете му, и мажеше ги с мирото. 39 А Фарисеят който го бе призвал, като видя, рече в себе си и думаше: Този ако да беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената която се допира до него, че е грешница. 40 И отговори Исус и рече му: Симоне, имам нещо да ти река. А той казва: Учителю, речи. 41 Някой си заимодавец имаше двама длъжници; единът беше длъжен петстотин динарии, а другият петдесет. 42 И понеже нямаха да му платят, прости им ги и на двамата. И тъй, кажи ми кой от тях ще го възлюби повече? 43 Отговори Симон и рече: Мисля че онзи комуто е оставил повечето. А той му рече: Право си отсъдил. 44 И като се обърна къде жената рече на Симона: Видиш ли тази жена? Влезох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обле нозете ми, и с космите на главата си ги отри. 45 Ти целуване ми не даде; а тя, от как съм влязъл, не е престанала от да целува нозете ми. 46 Ти с масло главата ми не помаза; а тя с миро помаза нозете ми. 47 За това ти казвам: Прощават й се многото нейни грехове, защото много възлюби; а комуто се малко прощава, малко люби. 48 И рече й: Прощават ти се греховете ти. 49 И тези които седяха с него наедно на трапезата наченаха да си говорят помежду си: Кой е този който и греховете прощава? 50 И рече на жената: Вярата твоя те спаси; иди си с миром.
37 И, ето, жена някоя от града която беше грешница, като разбра че седи на трапеза в дома Фарисеев, донесе алавастър с миро. 38 и, като застана при нозете му отзад и плачеше, начена да облива нозете му със сълзи и отриваше ги с космите на главата си, и целуваше нозете му, и мажеше ги с мирото.
Лука 7:36–50 · Лука 7:37–38 · BG1871
Първата велика истина, която озарява душата, когато влезем в мястото на благословение, е, че Той е по-велик от нашите грехове. Това откри грешницата от града в Лука 7:36–50. Повече от вероятно е тази уморена жена да е чула думите на Господа и, привлечена от тях, да Го е последвала до къщата на Симон. Трябваше ли да влезе? Какво право имаше да прави това? Намръщените погледи на фарисея и неговите гости щяха да я прогонят далеч от вратата, ако Този, когото душата й търсеше, не беше се облегнал точно вътре, на най-ниското място на пиршеството. Нейната нужда от Него беше по-голяма от страха й от тях, и две сили действаха, които бяха по-големи от тяхната враждебност; те се съчетаха, за да я доведат до Неговите нозе. Неговата любов я привлече; нейната нужда я подтикна. И притисната от привличането на Неговата любов и подтика на нейната нужда, тя направи едната стъпка през прага, която я доведе до единственото място, където нейното уморено, обременено сърце можеше да намери облекчение и покой.
В нозете Му тя изплака покаянието си за грешен живот и смеси сълзи на благодарност към Него с тези покаятелни сълзи за посрещането, което Той й оказа.
Симон фарисеят не би й позволил да го докосне, а гостите му щяха да я отхвърлят, но смиреният Исус, могъщият Княз на Живота, не беше като тях: Той беше Приятел на грешниците. Тя откри, че Той има сърце на безкрайна нежност, че може да чувства дори за нея, и че когато отвори устата Си, Той говореше както никой друг човек никога не е правил или не би могъл да говори: Той говореше за прошка, за спасение, за мир; и със сигурност, от всички неща на земята или на небето, нищо не можеше да задоволи копнежите на уморена душа като тези.
