1 Петър, апостол Исус Христов, до преселниците които са пръснати по Понт, по Галатия, по Кападокия, по Азия и по Витиния, 2 избрани по предузнание на Бога Отца, чрез освещението на Духа, в послушание и поръсване на кръвта Исус Христова: Благодат и мир да се умножи вам.
2 Посвети ми всяко първородно, всяко което отваря ложесна между Израилевите синове, от человек до скот: то е мое.
3 Тогаз Моисей дойде та каза на людете всичките думи Господни и всичките му съдби; и всичките люде с един глас отговориха и рекоха: Ще сторим всичко което говори Господ. 4 И написа Моисей всичките думи Господни; и стана рано на утринта та съгради олтар под гората, и изправи дванадесет стълпа, според дванадесетте Израилеви племена. 5 И проводи момци от Израилевите синове, та принесоха всесъжения, и пожертвуваха Господу примирителни жертви, телци. 6 И Моисей взе половината от кръвта и тури я в тасове, а с половината от кръвта поръси върху олтаря. 7 После взе книгата на завета и прочете я в слушането на людете; и те рекоха: Ще правим всичко щото рече Господ, и ще бъдем послушни. 8 Тогаз Моисей взе кръвта и поръси людете, и рече: Ето кръвта на завета що направи Господ с вас според всички тези думи.
Всички вярващи са били позиционно отделени от Светия Дух на Бога. Позиционното освещение се отнася до обективния факт, че Бог взема грешник и го прави Свое уникално дете. Той отделя вярващите като Свой специален народ. Използването на термина „освещение“ тук се фокусира върху уникалното дело на Светия Дух, чрез което ние се подчиняваме на евангелието чрез вяра, за да бъдем поръсени с кръвта на Христос.
Позиционната святост се отнася до нашето положение пред Бога като особен народ. Този аспект на нашето освещение всъщност е основата на това, което често се нарича прогресивно или практическо освещение.
Освещението има за цел да развие в нас Христоподобен характер, като произвежда послушание през целия ни живот. Това е, което Петър е имал предвид с фразата „за послушание и поръсване с кръвта на ИсусХристос“. Това би ни върнало към Изход 13:2 и 24:3–8, където поръсването представлява посвещение за служение. Поръсването се отнася до старозаветното приложение на кръв за изкупване на греха. Целта на старозаветните жертви не е била просто да се пролее кръв, но и да се приложи.
Силата да живеем живот на послушание на Христос произтича от осъзнаването на делото, което ГосподИсусХристос вече е извършил. Силата да живеем за Христос произтича от нашето положение в Христос и е предназначена да произведе живот, живян за Божията слава, дори сред опозицията около нас.
