Соломон състави красива песен, макар че може да се наложи да признаем, че някои от детайлите й ни се струват трудни за разбиране. Тя изобразява отношенията между Йехова и Израел, но със сигурност можем да я приложим и към себе си като Божии небесни хора, които Господ Исус обича и от които копнее за отговор (Песен на песните 2:14).
Често последователни пасажи от Писанието разглеждат една и съща тема от различни ъгли, вместо да я представят в една единствена линия на истината. Така е и тук: глава 3 описва брака на Царя и Неговата възлюбена в деня на Неговата слава, докато глава 4 разглежда тяхната връзка в аспекта на тяхното наслаждение един от друг. Първото нещо, което забелязваме, е, че тя е пълна с наслаждението на Царя в нея; тя не изразява своята признателност към Него до глава 5. Второто нещо е, че тя изповядва, че е била бавна да Му отговори (5:1–9). Ами ние? Да, любовта на нашия Господ винаги идва първа, „ние Го обичаме, защото Той пръв ни възлюби“ (1 Йоан 4:19). За съжаление, може да е вярно и това, че не сме толкова пълни и свежи в отговора си, колкото би трябвало да бъдем, когато Той ни се представя в Своето Слово.
В стиха в началото на това размишление Царят описва Своята възлюбена като оградена градина. Той я нарича Своя сестра, което означава, че тя е свързана с Него. Той казва, че като Негова съпруга тя е „затворен извор“, тоест само за Него; „запечатан извор“ срещу всичко, което би могло да развали способността й да Го освежава.
Това със сигурност ни изпитва относно нашата привързаност към Христос в свят, който винаги иска да получи достъп до нашата градина. Само за Него ли сме, както трябва да бъде Неговата съпруга? Апостол Павел пише: „Ревнувам за вас с Божия ревност. Защото ви сгодих за един мъж, за да ви представя като чиста девица на Христос“ (2 Кор. 11:2). Нека бъде така с мен и с вас.
