В края на Втората световна война един английски проповедник срещнал хирург в Египет, който бил отдаден християнин. Проповедникът го попитал как е бил спасен.
Хирургът му разказал, че е бил разположен в Малта и там в неговата група имало един обикновен войник, който бил вярващ и не се срамувал да свидетелства на другите. Другите му се подигравали за вярата му, но той не изглеждал да се интересува много от това.
Една нощ всички се върнали в казармата напълно мокри от дъжда и преди войникът да се качи в леглото си, той коленичил и се помолил.
„Е,“ продължава хирургът, „тогава аз му го дадох с мръсните си ботуши. Ударих го по лявата буза и по дясната буза, но той просто продължи да се моли.“
На следващата сутрин намерих тези същите ботуши лъснати и чисти до моето легло. Това беше отговорът на войника на моята жестокост. Това разби сърцето ми и същия ден бях спасен. Христоподобието може да променя животи.
