В Езекиил 34 Бог първо се обръща към пастирите на Израел, като ги порицава за лошото отношение към Неговите овце, възползвайки се от тях, сякаш са тяхна собственост.
В горните стихове Той продължава да порицава овните и козлите за техните кавги, за борбата им за лидерство в Божието стадо. За съжаление, тези стихове не се отнасят само за древния Израел; подобни борби често се случват в църкви или събрания на християни днес. Бъдещите лидери често не са доволни да се наслаждават на зелените пасища и тихите води, които Добрият Пастир им осигурява. Чрез вътрешните си борби те развалят тези добри неща за по-слабите, често по-младите в останалата част от стадото. Те със сигурност не са заети с Добрия Пастир, докато се борят за превъзходство със своите конкуренти. По-слабите също губят, защото сладките зелени пасища са разкъсани и тихите води се замърсяват. Те се обезсърчават силно, нуждите им не са задоволени и те си отиват!
В крайна сметка Бог трябва да се намеси: „Така казва Господ Бог към тях: „Ето, Аз Сам ще съдя между тлъстите и мършавите овце… Аз ще спася стадото Си, и те вече няма да бъдат плячка… Аз ще поставя един Пастир над тях, и Той ще ги пасе“ (ст. 20–23). Нека Го следваме, вместо да се борим помежду си!
