Живеем в свят, пълен с измама и под Божието осъждане. За съжаление, вместо да бъде спрян от посланието за идващия Божи съд, изглежда, че този свят просто се движи по-бързо от всякога към своята гибел. Но благодарение на Бога, все още има много, които се отвръщат от греховете си, за да се доверят на извършеното дело на Христос на кръста, за да получат прошка и вечен живот.
В 3 Царе 13, Божият човек, който беше обявил Божия съд над олтара на Еровоам, трябваше бързо да се върне в Юда по друг път, от който беше дошъл. За съжаление, той не побърза да го направи и беше измамен от един стар пророк, който го излъга да се върне и да яде хляб и да пие вода. Този стар пророк беше повлиян от и ходеше според пътищата на този свят. Божият съд падна върху Божия човек, защото той се върна, неподчинявайки се на ясната Божия заповед. Както Петър писа: „Защото е време да започне съдът от Божия дом; и ако започне от нас първо, какъв ще бъде краят на онези, които не се покоряват на Божието благовестие?“ (1 Пет. 4:17).
Случилото се с този Божий човек ни напомня, че нашето ходене е важно за Господа. То трябва да бъде свидетелство пред този свят, че вече не принадлежим на него, нито ходим по неговите пътища, нито се връщаме към това, което сме оставили зад себе си. Не беше ли това, което Лот и семейството му трябваше да направят? Лот е много лош пример за използване тук, но той показва нещо: ангелите казаха да не гледа назад, и бързият Божий съд падна върху този, който го направи. Нашето ходене трябва положително да показва, че „очакваме Неговия Син от небето, Когото Той възкреси от мъртвите, именно Исус, Който ни избавя от идващия гняв“ (1 Сол. 1:10). Нека всеки от нас да не бъде повлиян като стария пророк, нито непослушен като по-младия, но да пази Господното Слово и да ходи в него!
