Нека разгледаме как Светият Дух ни представя Господ Исус, съзерцавайки Го в Неговите слави, както са разгърнати, за да могат душите ни да се хранят и да се радват.
На апостол Йоан, който лежеше на гърдите Му по време на вечерята, беше дадено да изобрази пълното Божество на Господа, и на него беше дадено също да изрази истината за Неговата пълна човечност. Цялото му Евангелие ни представя това, което Божият Син винаги е бил, а също и това, което Той стана по благодат за нас. Както той казва,
Ние видяхме Неговата слава, слава като на Единородния от Отца, пълен с благодат и истина.
Тук, както и в други Писания, намираме нашия Господ Исус представен пред нас като истински Бог и истински Човек в една славна Личност. Понякога за Него се говори, сякаш е само Бог, друг път сякаш е само Човек; но винаги като една неразделна Личност. И именно тази пълнота в божествената и човешката природа Го прави толкова скъп на сърцето на вярващия.
Бидейки такъв, Той може да бъде „Единственият Посредник между Бога и човеците“ (1 Тимотей 2:5). Той е достатъчно велик, за да отговори на всички изисквания на Божия престол. Той е достатъчно смирен, за да хване грешните хора и да ги доведе до Бога в съвършена праведност. „Посредникът“, за когото копнееше патриарх Йов, е осигурен в Него. Той е този, който може „да положи ръката Си върху нас и двамата“ (Йов 9:33).
Той е истинският Бог (1 Йоан 5:20), Бог с нас (Матей 1:23). Той е също така Човекът Христос Исус (1 Тимотей 2:5). И вярата нито „разделя Личността, нито обърква природата.“ Те са обединени от уникална и непостижима връзка. Той е Богочовекът. Той е Бог във всичко, което е Бог. Той е Човек във всичко, което е човек, без грях. Той говори за Своя дух (Лука 23:46). Той говори за Своята душа (Йоан 12:27). Той говори за Своето тяло (Матей 26:12, 26). Той претендира за Човечност, както претендира за Божественост, но винаги говори за Себе Си като за една единствена личност „Аз“. Тези истини за Неговата Личност са основата на това, което вярващият има за времето и за вечността.
Всичко, което Той е, придава ефективност на всичко, което е направил и прави. Изкуплението, извършено от Него на Голгота, и Неговото настоящо служение като Свещеник и Застъпник горе, и всичко, което произтича от тях, зависят от истините за Неговото Божество и Човечество заедно. Затова, обичайки Го, ние сме призовани да се държим здраво за откровението, въпреки че то е извън сферата на човешките разсъждения.
И Той ще бъде обект на удивление и поклонение за изкупените, когато се покланят пред Него в светлите дворове и хвърлят златните си корони в прободените Му нозе. Докато Го съзерцаваме сега, с нещо от същия дух, ние пеем,
„Личността на Христос, Обгръщаща всяка благодат, Веднъж убит, но сега отново жив, На небето изисква нашата хвала.“
Това, което Той е извършил — Неговото завършено изкупително дело на Голгота — дава мир на съвестта и ни позволява като „поклонници, веднъж очистени“, да размишляваме за Него Самия и така да имаме сърцата и устните си изпълнени с хвала и поклонение. Това, че Той е бил истински Човек, Му е позволило да страда и да умре за човека, като е извършил изкупление от негово име. Това, че Той е бил истински Бог, придава на това изкупление безкрайната му стойност.
