„Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.“ (Лука 9:24)
По принцип има две нагласи, които ние, вярващите, можем да заемем към живота си. Можем да се опитаме да го спасим или можем целенасочено да го изгубим заради Христос.
Естественото е да се опитаме да го спасим. Можем да живеем егоцентричен живот, опитвайки се да се предпазим от усилия и неудобства. Можем да правим внимателни планове, за да се предпазим от шокове, да се пазим от загуби, да избягваме всякаква форма на дискомфорт. Домът ни става като частно имение с табели „Забранено влизането“. Той е само за семейството – с минимално гостоприемство към другите. Решенията ни се вземат въз основа на това как нещата ще ни повлияят. Ако те нарушават плановете ни или включват много работа, или изискват разход на средства за помощ на други, ние отказваме.
Склонни сме да отделяме прекомерно внимание на личното си здраве, отказвайки всяка услуга, която би могла да изисква безсънни нощи, контакт с болест или смърт, или каквито и да било физически рискове. Също така даваме по-висок приоритет на личния външен вид, отколкото на нуждите на хората около нас. Накратко, живеем, за да угаждаме на тялото, което след няколко кратки години ще бъде изядено от червеи, ако Господ не дойде.
Опитвайки се да спасим живота си, ние го губим. Страдаме от всички нещастия на егоистичното съществуване и пропускаме всички благословения от живота за другите.
Алтернативата е да изгубим живота си заради Христос. Това е живот на служение и жертва. Докато не поемаме ненужни рискове или не търсим мъченичество, ние не се отказваме от дълга с молбата, че трябва да живеем на всяка цена. Има смисъл, в който „хвърляме душата и тялото си, за да ги изоре Бог“. Считаме за най-голяма радост да се изразходваме и да бъдем изразходвани за Него. Домът ни е отворен, притежанията ни са разходни, времето ни е на разположение на нуждаещите се.
По този начин, изливайки живота си за Христос и за другите, ние намираме живот, който наистина е живот. Изгубвайки живота си, ние всъщност го спасяваме.
У.Д. }
