„Мислете за горното, а не за земното.“ Колосяни 3:2 NIV
Чували ли сте някога да се казва, че християните могат да бъдат толкова небесно настроени, че да не са от никаква земна полза? (Аз съм чувал, както и Брус Колинс, чиято Статия започва със същата идея.) Някои хора просто не разбират, че земната полза на един християнин зависи от това къде е умът му. Според горния стих, нашите умове трябва да бъдат насочени към небето. В крайна сметка, там са нашата надежда, дом и помощ. С всичко, което е наше на небето, защо бихме искали умът ни да е някъде другаде? С всичко, което имаме на разположение, можем ли да вярваме, че донасянето на малко небе в този тъжен свят би било „от никаква земна полза“?
Когато мислим за „горното“ и сме в състояние да предадем част от „Христовия ум“ (1 Коринтяни 2:16 NKJV) на хората около нас, ние служим като Негови посланици, съобщавайки на нуждаещите се точно това, от което се нуждаят. В крайна сметка, Исус донесе от небето най-голямото добро, което човек може да придобие на земята – Неговото чудесно вечно спасение.
Когато дойде, Той донесе небесна светлина на свят, който лежеше в мрак. Той донесе небесна истина на свят, пълен с измама. Той донесе пътната карта към небето за онези, които бяха изгубени. Той донесе нов живот на онези, мъртви в грях. Той донесе небесна любов на свят, изпълнен с омраза. Би ли се осмелил някой да каже, че донасянето на това небесно мислене на света не е от никаква земна полза?
Напомня ни се да „имаме в себе си същия ум, който беше и в Христос Исус“ (Филипяни 2:5). Защо? За да ни държи нашето единомислие близо до нашия Спасител, докато Неговата любов сияе към другите чрез нас. Хората винаги си пожелават малко небе на земята. Християните могат да помогнат за изпълнението на това желание.
