Колко скъпоценно е всичко това за искрения християнин, който винаги е съзнателен, дълбоко и болезнено съзнателен за своята слабост, нужда, немощ и провал? Как, можем законно да попитаме, е възможно за някого, с поглед, почиващ върху такива пасажи, каквито току-що цитирахме, да не говорим за неговото собствено самосъзнание, усещането за неговото собствено несъвършено състояние и живот, да постави под въпрос нуждата на християнина от непрестанното служение на Христос от негово име? Не е ли чудно, че всеки читател на Посланието до евреите, всеки наблюдател на състоянието и живота на най-напредналия вярващ, би отрекъл приложението на Христовото свещенство и застъпничество за християните сега?
За кого, нека попитаме, живее и действа Христос сега отдясно на Бога? За света ли е? Ясно е, че не, защото Той казва в Йоан 17:9: „Аз не се моля за света, но за онези, които Ти си Ми дал, защото те са Твои.“ И кои са тези? Еврейският остатък ли са? Не, този остатък тепърва ще се появи на сцената. Кои са тогава? Вярващи, Божии деца, християни, които сега преминават през този грешен свят, склонни да се провалят и да се замърсяват на всяка стъпка от пътя. Това са обектите на Христовото свещеническо служение. Той умря, за да ги очисти. Той живее, за да ги поддържа чисти. Чрез Своята смърт Той изкупи нашата вина, а чрез Своя живот Той ни очиства, чрез действието на Словото със силата на Светия Дух. Имаме изкупление и очистване чрез разпнатия Спасител. Двойният поток излезе от прободената страна на Христос, мъртъв за нас (Йоан 19:34). Всяка хвала на Неговото име!
