Увереност в пълното наслаждение на благословението
Глава 1 представя по най-ясен и прост начин увереността в пълното наслаждение на благословението; но все пак, макар и да има привързаност, всичко е по-скоро характеризирано от желание, отколкото от мир. И след това намираме упражнения на сърцето, които водят до пълно разбиране на привързаността на Възлюбения. Има напредък в това разбиране, и то въпреки грешките и леността на сърцето, което придава нова стойност на привързаността, която е в действие. Този начин на поучение се намира в Псалмите, в които първите стихове често дават тезата и резултата, който се постига чрез обстоятелства, които впоследствие са детайлизирани. Освен спокойствието на привързаността, която съществува в известна връзка, има и друг знак за привързаност в действие, когато връзката не е формално установена. Сърцето е заето с качествата, с чертите на Възлюбения. Когато, напротив, обектът е притежаван, сърцето е заето със самия този обект. Без съмнение качествата са източник на щастие; но докато позицията дава наслаждението от тях, мисли се за личността, която ги проявява. Благодатта, добротата или подобни качества могат да привлекат сърцето, и то е заето с тях. Но, веднъж формирана връзката, мислим за личността, чиито качества сега са, така да се каже, наши собствени.
Качествата на Възлюбения в съвършена благодат
Възлюбената говори много тук за качествата на своя Възлюбен; тя обича да говори за тях, и на други. Може да се каже, че Възлюбеният прави това още повече, въпреки че Той знае връзката, в която стои с нея. Това е вярно; но, тъй като тя все още не е в нея, Той е склонен да я успокои по отношение на нейната стойност в Неговите очи. Затова Той постоянно говори за това на самата нея. Освен това, това е подходящо за положението на мъжа и жената, и още повече, тъй като наистина става въпрос за Самия Христос. Христос, в известен смисъл, е достатъчен за Себе Си. Той не се нуждае да ходи и да говори на други за това, което е в Неговото сърце. Неговата любов е любов на благодат. Но е безкрайно ценно за нас — когато, в нашата пълна недостойност, бихме могли да се съмняваме във възможността за Неговата привързаност, дори защото тя е толкова безценна — и много трогателно, както и ценно, да Го видим да проявява Своето чувство за нейната стойност, че нейната красота е съвършена в Неговите очи, че Той е наблюдавал всички нейни черти, че един поглед е пленил Неговото сърце, че Неговата гълъбица, Неговата непорочна, е единствената, че няма петно в нея. Има съвършена благодат в това успокояващо свидетелство от страна на Младоженеца. Това е главната тема на Неговия разговор. Това е, от което се нуждаеше нейното сърце.
Упражненията на сърцето на Невестата
Има много по-голямо разнообразие в упражненията на нейното сърце; има дори провали и скърби, произтичащи от нейните грешки. Има и очевиден напредък в нейната увереност. Песента започва с декларацията на невестата, че сърцето й се нуждае от това свидетелство. Тя признава, че е черна, поради изгарящите лъчи на слънцето на скръбта. Тя търси убежище в присъствието на своя Възлюбен, който кара стадото Си да почива по обяд. Тя би искала да принадлежи само на Него. Сега тя се страхува да не се скита сред пастирите на Израел. Но ако Духът Господен й напомня за онези предишни свидетелства на закона и пророците, сърцето й не мълчи, и сърцето на Възлюбения прелива в свидетелство за нейната стойност в Неговите очи. Подходящността на всичко това за остатъка в последните дни е очевидна. Останалата част от главата съдържа свидетелства за привързаност, които представят идеята, която е тезата на книгата.
