"И когато влезеш в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава за наследство, и я притежаваш, и живееш в нея, тогава да вземеш от първите плодове на земята, които ще донесеш от земята, която Господ, твоят Бог, ти дава, и да ги сложиш в кошница, и да отидеш на мястото, което Господ, твоят Бог, ще избере, за да постави там името Си" (Второзаконие 26:1-2). Четири точки изпъкват в тези стихове, пълни с наставления за душите ни. Главата излага определени привилегии на израилтянина, когато той влезе в обетованата земя. Той трябваше да донесе от първите плодове на земята в кошница и да ги представи на Господа чрез свещеник. Но преди да направи това, той трябваше непременно да живее там, и е очевидно, че за да живее, той трябваше първо да я притежава. Но как можеше да я притежава, преди да влезе в земята?
Този божествен ред е от изключителна важност. Земята символизира небесните места и всеки християнин трябва да има приношение, което да представи на Бога. Но, подобно на израилтяните, той трябва първо да влезе, да притежава и да живее в земята. След това следва жертвата на хвала на Бога, приемлива чрез Исус Христос (1 Петрово 2:5). Нека се опитаме да съберем духовното значение на тези неща от Неговото Слово.
Първо, какво научаваме от „влизането в земята“?
По природа ние сме грешници, виновни и изгубени, в опасност от вечен съд. Но Божията благодат ни донесе спасение. И в това велико спасение има не само настоящо, пълно и вечно избавление от всичко, което сме направили и били; но ние сме доведени до нова позиция на привилегия и ново място пред Бога завинаги. Всички вярващи са спасени чрез завършеното дело на Христос и стоят във всичкото благоволение, в което Той, като възвишен Човек, „Възлюбеният“ (който извърши това дело), сега е пред Бога и Отца.
В Римляни научаваме, че сме помилвани, оправдани и примирени с Бога и т.н.; и че след като сме умрели с Христос в Неговата смърт, сега сме избавени от господството на греха и проклятието на нарушен закон, и сме живи от мъртвите в Христос, като всяко осъждане сега и завинаги е напълно изчезнало и т.н. (Римляни 8:1).
В Колосяни научаваме още, че сме възкръснали с Христос и т.н. (Колосяни 3:1). А в Ефесяни сме благословени с всяко духовно благословение в небесните места в Христос и сме направени да седим заедно в небесните места в Него (Ефесяни 1:3; 2:6). Това е земята; нашето благословение е в небесните места в Христос Исус. Това е мястото, където Божието око вижда вярващия сега.
Забележете добре „в Него“; не „с Него“, защото това може да бъде само когато сме в слава. Ние не сме само избавени от Египет (за да използваме типа), но сме доведени в Ханаан. Той ни изведе, както Израел някога, за да ни въведе (Второзаконие 6:23). Ние не сме само живи от мъртвите във възкръснал Христос, но възкръснали с Него и седнали в небесните места в Него. Той е на небето – в земята – ние сме там в Него. „В Когото имаме изкупление чрез кръвта Му, прощение на греховете, според богатството на Неговата благодат“ (Ефесяни 1:7). „В Когото и вие, след като повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух, Който е залог за нашето наследство“ и т.н. (Ефесяни 1:13).
Господ Бог даде земята на Израел за наследство. Той ни е дал небесна част. Нашето място е там завинаги; вярващите са влезли в него в Христос и имат живот и Светия Дух. И не само това, но ние сме разглеждани като на небето в Него. Както казва един известен химн: „В дух вече там“.
Братя вярващи, приели ли сте тази благословена истина? Мнозина, закриляни от скъпоценната кръв на Христос, никога дори не са познали изкуплението чрез сила, както е символизирано от Червено море. Що се отнася до преминаването на Йордан сега и влизането в земята, никога дори не им е хрумвало, че такова нещо може да бъде, докато не напуснат този свят. Но всичко това произтича, повече или по-малко, от пренебрегване на Божието Слово и занимание със себе си и собствената си недостойност.
Сега Бог ни дава благословение, в богатството на Своята благодат, според Своята собствена оценка на делото и Личността на Своя Син. Оттук и това, че Христос, след като е отишъл на небето, ние сме там в Него; ние сме влезли в земята. Това е според Неговите вечни съвети. Вярата Го приема на Неговата дума.
Второ, когато Израел влезе в земята, те трябваше да я притежават.
За да използваме фигура, едно е да влезеш през вратата на къщата си, друго е да я притежаваш практически, особено ако там има обитатели, които я оспорват. Така и с Израел, едно беше Йехова да ги въведе в обетованата земя, но друго беше те да я притежават практически, като изгонят седемте народа, които вече живееха там. „Всяко място, на което стъпи кракът ви, него съм ви дал, както казах на Моисей“ (Исус Навин 1:3).
И така, едно е за вярващия да приеме скъпоценната Божия истина, че той е отвъд Йордан сега в Христос, и че неговата правилна част сега и завинаги е на небето; но съвсем друго е за него да преодолее злите духове (символизирани от ханаанците) и да я притежава практически.
Нуждаем се от вяра не само за да влезем в земята, но и за да стъпим на всяка нейна част, докато издържаме най-тежките конфликти с невидимите сили на мрака. Сатана насочва цялата си сила срещу онези, които са усърдни в душата си да се възползват и да притежават всички небесни благословения и привилегии, които са наши в Христос. Шеста глава на Ефесяни извежда ужасния характер на конфликта, който сме призовани да издържим, когато сме решени по благодат да влезем и да им се насладим. Нуждаем се от цялото Божие всеоръжие, както е описано там, за да устоим, да победим и все още да стоим; защото е много зъл ден (Ефесяни 6:13). Нека всеки вярващ, който чете тези редове, да не се задоволява с нищо по-малко от притежаването на земята, както и влизането в нея, на практическо притежаване в собствените ни души, в силата на Светия Дух, на невидимите и небесни благословения, които Бог ни е дал в Христос.
Трето, Израел, след като я притежаваше, трябваше да живее в земята.
Тук мнозина от тях не успяха. Рувим, Гад и половината от племето на Манасия не се подчиниха (Числа 32). Те бяха готови да се бият в битките на Господа и да помагат на братята си в конфликта в земята, но избраха земята Галаад, където имаше изобилие от трева за добитъка им, за да живеят със семействата си и стадата си.
Така и сега има много вярващи, които приемат истината, че са в небесните места в Христос, и които до известна степен притежават земята и участват в конфликтите срещу силата на Сатана, но все пак живеят практически – както те самите, така и семействата им – от тази страна на Йордан. Небесните истини се приемат, повече или по-малко, и се оспорват; но какво да кажем за небесния живот? Не е ли зелената трева на Галаад – земното благоденствие – като омагьосаната земя в „Пътешествието на поклонника“ на Бънян за много от скъпите Божии деца? Отвсякъде можем да видим онези, които живеят от тази страна на Йордан, които не успяват да се насладят на небесното място, в което Бог ни е въвел в Христос. Всички светии са там в Божието око и мисли, и според Неговия вечен съвет в Христос; но, уви! колко много от нас не успяват да преодолеят врага и са победени, и живеят морално в собствените си души и в своите асоциации, в атмосфера, която явно е противоположна на небесната.
Само когато Израел я притежаваше, те можеха да живеят в земята и да й се наслаждават. И макар всяко благословение да е наше, само това, което притежаваме със сила, можем да влезем и да му се насладим. Забележително е също, че именно тези племена, които не успяха да живеят в земята, бяха първи отведени в плен (1 Летописи 5:26). И същото е и с душите днес. Онези, които, приемайки небесно положение и небесни привилегии, но вместо да живеят в наслада от тях, се установяват повече или по-малко в плътско спокойствие, често са сред първите, които биват отнесени от врага в един от многото му капани, когато настъпи момент на изпитание. Нека тогава не само да бъдем намерени сред онези, които с проста вяра са влезли в земята, но ежедневно все повече да притежаваме в душите си нашата славна небесна част и да живеем в общение с Бога, в силата на Духа, в пълно наслаждение от нея.
Четвърто, израилтянинът, който беше влязъл, притежавал и живял в земята, трябваше да донесе кошницата си с първи плодове пред Господа.
И християнинът, който е влязъл и се е насладил на благословената част, символизирана по този начин, както видяхме, също е привилегирован да дойде пред Бога като поклонник с жертва на хвала (Евреи 13:15). Израилтянинът трябваше да донесе от първите плодове на земята, да ги сложи в кошница и да отиде на мястото, което Господ, неговият Бог, щеше да избере, за да постави Своето име. Той трябваше да разкаже за Божията доброта и т.н., а свещеникът трябваше да вземе кошницата от ръката му и да я постави пред олтара на Господа, неговия Бог.
Християнинът, в общение с Бога, чиято душа е заета с Христос, е привилегирован да се приближи до Бога без човешки определен свещеник (като сам е един от Божието свято свещенство), за да принася духовни жертви на Бога, приемливи за Него чрез Исус Христос (1 Петрово 2:5). И избраното място е: „Където двама или трима са събрани в Мое име“ (Матей 18:20). „Там“, казва Исус, „Аз съм сред тях.“ Всеки е поклонник и един от група истински поклонници, доведени до това чудно благословение в чистата Божия благодат, чието сърце и устни са водени от Духа в поклонение в дух и истина на Бога, Отца и Сина (Йоан 4:23-24).
Но ако не се възползваме от привилегиите си и позволяваме на сърцата си да живеят спокойно на забранено място, вместо да пребиваваме в небесна сфера в общение с Бога, как можем да имаме увереност пред Него? И макар все още да поддържаме външната форма, каква е стойността на това в очите на познаващия сърцата Бог?
Исус се оплака от някои: „Този народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, но сърцето им е далеч от Мене“ (Матей 15:8). Само група вярващи, чиито сърца са щастливи и свободни, и които, в общение с Бога, намират радостта си в Него и в нещата, които Той им е дал в Христос, могат да Му отдадат, в силата на този ненаскърбен Дух, това поклонение и хвала, които Му се дължат.
Колко дълбоко важно е тогава за всеки читател на тези редове да разбере реда, по който Бог е представил тези неща в Своето слово, и да види, че сме влезли в тях в душите си в силата на Светия Дух, за да може всеки да влезе, да притежава и да живее в небесните места, и да Му отдаде първите плодове на поклонение, обожание и хвала, чиято любов е дала Неговия Син, за да ни въведе в тях, и чиято радост е да получи първите плодове на нашите сърца и устни в замяна.
