Давид: Човек по Божието сърце и наш пример

ДАВИД Човек по Божието сърце

Божият народ Израел беше избавен от Египет под Моисей и завладя Обетованата земя под Исус Навин. След много години на отстъпничество и атаки от различни врагове, те поискаха цар като народите около тях (1 Царе 8:5). Бог планираше да им даде Своя избран Цар (Второзаконие 17:14-20), който щеше да бъде и Пророк (18:15-19), но хората искаха цар според техните идеи. Съответно, Бог им даде такъв: Саул, чието име означава „желан“.

В рамките на няколко години стана ясно, че Саул не е човекът, от който се нуждаеха. След като Саул се провали на важен тест (1 Царе 13:8-14), пророк Самуил съобщи на царя, че Бог е намерил друг владетел, който да бъде над Неговия народ, „човек по Неговото сърце“ (ст.14). Саул се провали на друг важен тест и Самуил му каза, че Бог го е отхвърлил (15:23).

Самуил съжаляваше Саул, но след като мина известно време, Бог изпрати Своя пророк при Есей1 витлеемеца (1 Царе 16:1-5), който беше внук на Вооз и Рут (Рут 4:17). Есей не беше от Вениамин, племето, към което принадлежеше Саул. По-скоро той беше от Юда, племето, избрано от Бог за царство (Битие 49:8-12). Когато Самуил пристигна, за да помаже един от синовете на Есей според Божиите указания, никой от седемте присъстващи не се квалифицира за тази висока длъжност, въпреки че външният им вид беше привлекателен за Самуил (1 Царе 16:1-10). Какво сега? Имаше още един син, най-малкият, момче на име Давид. Той беше с овцете на полето. Те го повикаха и когато Давид влезе в къщата, Господ потвърди на Самуил, че той е този, който трябва да бъде помазан (ст.12).

Давид беше осмият син на Есей. В Писанието числото осем често представлява нов ред на нещата. То показва, че Давид е бил напълно различен в сравнение със Саул или дори със собствените братя на Давид.

Помазването на Давид

Като най-малък брат, Давид може да не е бил сметнат за достоен да бъде представен на Самуил. Писателят на 1 Царе накратко прегледа качествата на Давид и те ни учат на важни уроци:

• Давид остана на полето (ст.11). Това може да означава, че е бил оставен там нарочно. Въпреки това, еврейската дума предполага концепцията за „остатък“, представляваща нещо, което другите трябва да бъдат или качества, които трябва да имат, но не са имали. Бог запазва качества в остатък, които Той желае да види в Своя народ.
• Давид пасеше овцете или „ги пазеше“ (NKJV). Този термин се използва за първи път в Битие 4:2 и е типичен в Писанията за грижата на овчаря. Той предполага водене, хранене и защита на стадото. Повече подробности са дадени от Давид в 1 Царе 17:34-35.
• Извикан у дома, Давид беше представен на Самуил. Той беше „въведен2“ (1 Царе 16:12). Прилагайки този урок към нас, той предполага духовно усилие да въведем или доведем Господ Исус в ситуации или нужди.
• Давид имаше много добри физически черти. Той беше „червенолик [дума, произлизаща от Адам], с красиви очи [прекрасен вид] и хубав“ (ст.12). Тези елементи обозначават прекрасни духовни качества, както виждаме в съвършенство в Господ Исус.
• Когато Давид беше въведен, Бог каза на Самуил: „Стани, помажи го, защото това е той [избраният].“ Това ни кара да мислим за Бог, който отвори небесата над Господ Исус, когато Светият Дух слезе, за да Го помаже (Деяния 10:38). Отец каза: „Това е Моят възлюбен Син, в Когото Аз благоволих“ (Матей 3:17). В цялата Библия помазването е с оглед на публична служба за Бог.
• „Тогава Самуил взе рога3 с масло и го помаза сред братята му“ (1 Царе 16:13). Давид стана център веднага щом беше въведен, а след това всички седнаха около4 масата според указанията на Самуил (ст.11). По-късно Давид стана център на привличане, център на събиране и център на други неща. Подобно на това, Господ Исус е доволен да бъде „сред“ тези, събрани за, или заради, Неговото Име.
• „Духът Господен дойде върху Давид от този ден нататък“ (ст.13). Помазването5 с масло символизираше това: Бог постави Своя печат върху Давид, когато Светият Дух дойде върху него. Йоан Кръстител идентифицира Господ Исус според Божиите указания, когато Духът дойде и остана върху Него (Йоан 1:32-34).
• Всички тези неща (1 Царе 16:11-13) са свързани с ястието, което беше осигурено от мирната жертва, юницата, донесена от Самуил и принесена в жертва (ст.2,5). Във връзка с Господната вечеря, ние сме заети с Господ Исус Христос и Го съзерцаваме в много различни аспекти на Неговата личност и дело.
• Прилагайки тези точки за днес, можем да видим в тях илюстрации за вярващите, събрани в Името на Господ Исус (Матей 18:20). Той е Пастирът, Помазаникът, Центърът, Жертвата и много повече.

Уменията и чертите на Давид

Когато Саул беше измъчван от зъл дух, слугите му предложиха да намери умел свирач на арфа за облекчение. Един от слугите на Саул даде красиво свидетелство за Давид: „Ето, видях син на Есей витлеемеца, който е умел в свиренето, храбър мъж, воин, благоразумен в речта и красив човек; и Господ е с него“ (1 Царе 16:18). Поне седем специални черти се съдържат в това забележително свидетелство. Тези точки бяха демонстрирани в живота на Давид, показвайки тяхната стойност.

• Давид беше „син на Есей витлеемеца“, което предполага връзка с Господ и свързване с Витлеем, „дом на храна“ или „хляб“.
• Давид е „умел в свиренето“ на струнни инструменти, които често се използваха с пеене и за изразяване на отговор към Бог или човек.
• Фразата „храбър мъж“ предполага, че Давид е имал качества на „победител“, както и неговите прародители, Вооз и Рут. Еврейската дума chayil, понякога превеждана като „добродетелен“, се използва и за двамата (Рут 2:1, 3:11, 4:11).
• Като воин или боец, Давид беше наречен „мъж на война“. Той беше способен да се справи с врага. Днес трябва да облечем пълното Божие всеоръжие (Ефесяни 6:10-18), за да бъдем победители – мъже и жени по Божието сърце.
• „Благоразумен в речта“ предполага, че Давид е говорил с разбиране. За да го направим, ние се нуждаем от „мъдростта отгоре“ (Яков 3:17).
• „Красив“ се отнася до външния вид на Давид, както беше случаят с Йосиф в къщата на Потифар (Битие 39:6).
• Може би най-важната точка в това свидетелство е „Господ е с него“. Това беше така и с Йосиф по време на неблагоприятни обстоятелства (Битие 39:3,21). Петър, говорейки в дома на Корнилий в Кесария, спомена точно тази точка: Бог беше с Господ Исус по време на Неговото публично служение (Деяния 10:38). Нека бъде така и за нас във всичко, което правим за Него!
• Възлюбеният Името на Давид означава „възлюбен“ и имаме цял списък от хора, които са го обичали. Това предполага различни уроци или предизвикателства за нас днес.
• Господ сигурно е обичал Давид, докато го е наблюдавал и писал за него. Четем за един от синовете на Давид, Соломон, че Господ го е обичал (2 Царе 12:24; 1 Летописи 22:9).
• Цар Саул първоначално обичаше Давид много (1 Царе 16:21), когато Давид „застана пред него“ и влезе в негова служба. Той донесе облекчение на Саул със свиренето си на арфа и стана негов оръженосец. Въпреки това, любовта на Саул се превърна в гняв и ревност, когато жените приписаха на Давид убиването на десетки хиляди, а на Саул – хиляди (1 Царе 18:6-8).
• Синът на Саул Йонатан, престолонаследникът, обичаше Давид „като собствената си душа“ (1 Царе 18:1, 20:17; 2 Царе 1:23) след победата на Давид над Голиат, битка, която Йонатан и/или баща му трябваше да водят. Йонатан сключи завет с Давид и му даде знаците на своето достойнство: меча си, лъка си и колана си. Сандалите му не са споменати, което вероятно показва, че в крайна сметка Йонатан няма да последва Давид. По-скоро Йонатан остана с баща си, което доведе до преждевременната смърт на Йонатан. Все пак Йонатан е красив тип на еврейските вярващи, които признават Господ Исус за Месия.
• Израел и Юда обичаха Давид (1 Царе 18:16), но любовта им към него се колебаеше за разлика от непоколебимата любов на Йонатан.
• Дъщерята на Саул Михал обичаше Давид, но това беше естествена любов (ст.20,28), защото тя нямаше оценка за любовта на Давид към Господ и Неговите интереси (2 Царе 6:16,20-23).
• Слугите на Саул също обичаха Давид, поне в началото. По-късно, под натиска на Саул, те не смееха да застанат на страната на Давид и да се противопоставят на Саул. Въпреки това, все повече и повече от слугите на Саул преминаха към Давид (виж 1 Летописи 12:1-2). В резултат на това Саул загуби своите стрелци, което се оказа фатално за него в последната му битка срещу филистимците, когато техните стрелци нападнаха цар Саул. Без адекватна защита той беше убит (1 Царе 31:3; прочетете плача на Давид в 2 Царе 1).
• Хирам, царят на Тир, обичаше Давид (3 Царе 5:1). Хирам призна, че Господ обича народа на Давид и предложи да изпрати материали на Соломон за изграждането на храма (2 Летописи 2:11-13).
• Заключение Горните точки са няколко акцента, свързани с Давид, човекът по Божието сърце. Те са записани от Божия Дух в Неговото Слово за наше назидание и насърчение. Напомня ни се, че Давид често е тип на Господ Исус, по-великия Син на Давид, и въпреки че Давид се проваляше многократно, Господ никога не се проваляше.

Давид понякога е тип на вярващите. Неговите провали ни учат на много уроци за предупреждение, поправка и насърчение. Той е също така тип на вярващия остатък от еврейски вярващи, които ще живеят след грабването на Църквата (1 Солунци 4:14-18) и които ще трябва да преминат през големи изпитания (Откровение 6-7, 14-15). Много псалми и пророчества се отнасят до тях и до голямата скръб, през която ще преминат.

Голямо количество книги са написани за Давид като овчар, воин и Божий човек. Изследвания са били или все още могат да бъдат написани за него като млад мъж – както в тази статия – или за него като съпруг, баща, възрастен мъж, държавник, генерал, духовен водач и редица други позиции. Всички те биха ни предоставили много уроци, както отрицателни, така и положителни.

Не бива да забравяме, че първият човек, споменат в Новия Завет и във връзка с Господ Исус, е Давид, наречен „царят“ (Матей 1:1, 6). Последният път, когато името му се среща, е в Откровение 22:16. Значително е, че името му често е свързано с бъдещото царство в Израел (Езекиил 37:24).

БЕЛЕЖКИ

1. Името Есей се среща 42 (6x7) пъти в еврейската Библия. Името му вероятно означава „Аз притежавам“.
2. Фразата „и той беше въведен“ се среща седем пъти в еврейската Библия, но не винаги се превежда по този начин (Битие 29:13; Съдии 19:21; 1 Царе 16:12; 4 Царе 4:2; 2 Летописи 25:23, 36:4; Езекиил 17:4).
3. Когато Самуил помаза Саул за цар, той използваше шишенце или бутилка (1 Царе 10:1), което е чупливо. Това показваше, че царството на Саул може да бъде разбито. Наистина, то му беше отнето поради неговата невярност. За да помаже Давид, Самуил използва рог, символ на трайна сила. Може да е бил взет от принесената в жертва юница.
4. Самуил каза: „Защото няма да седнем, докато той не дойде тук“ (ст.11). Еврейският текст предполага „да седнем наоколо“ като в кръг.
5. Думата „Месия“ означава „Помазаник“ и е от същия корен като думите „помазание“ и „помазване“. Общо думи от този корен се срещат 70 пъти в еврейската Библия. В Новия Завет тази дума е „Христос“, „Помазаник“, от гръцкото Христос.

По-великият Син на Давид, Синът Божий Идването на Сина в света не беше с цел осъждане; законът на Моисей вече беше донесъл това много ефективно. Той дойде да спаси. Благочестивите в Израел очакваха издигането на „рог на спасение“ в дома на Давид, който щеше да ги спаси от враговете им (Лука 1:68-71), но това е нещо много по-голямо. Спасението е от греха и неговите последици, а обхватът му е светът.

Все пак, Божият Син не беше дошъл на земята с цел да осъжда. Неговото присъствие тук случайно донесе осъждане, доколкото Той е Светлината, а светлината прави всичко явно. Затова Той подлага всички хора на изпитание. Светлината действа в осветление и проявление, и в нейното присъствие човек реагира по един от два начина. Ако е вършител на зло, той обича тъмнината и мрази светлината, защото тя го изобличава. Но ако е вършител на истината, той приветства светлината и идва към нея. —Франк Б. Хоул, Евангелието от Йоан