Способността за приятелство е белег на благороден характер. Любовта на Йонатан към Давид е едно от идеалните приятелства в историята, особено когато се противопоставя на завистта и предателството на Саул. Лоялността на Йонатан е голямо насърчение за Давид през годините на неговото отхвърляне. Историята няма паралел на отказа на Йонатан от трона си в полза на Давид, неговия съперник.
Благородството на характера на Йонатан се вижда в това: въпреки лоялността си към Давид, той не противопостави Давид на баща си Саул, който все още беше „Господният помазаник“. Той беше пълната противоположност на баща си. Докато Саул мразеше Давид и многократно се опитваше да го убие, Йонатан обичаше Давид и се опитваше да му помогне и да го спаси от убийствените намерения на Саул.
Братската любов на Давид и Йонатан се основаваше на общата им вяра. И двамата бяха героични воини, но тяхната смелост идваше от знанието, че Бог винаги помага на Своя народ (1 Царе 14:6-17:47). Тяхното приятелство започна в деня, когато Давид победи Голиат, и продължи до смъртта на Йонатан, когато Давид писа за дълбочината на тяхното приятелство (2 Царе 1:26).
Голямата вяра на Йонатан
В 1 Царе 14 вярата на Йонатан в Бога беше разкрита и той спечели голяма победа над филистимците поради голямото си доверие в Него. Той и неговият оръженосец преминаха зад вражеските линии без знанието на баща му, цар Саул (14:1-5).
Тогава Йонатан каза на младия човек, който носеше оръжието му: „Ела, да преминем към гарнизона на тези необрязани; може би Господ ще работи за нас. Защото нищо не пречи на Господ да спасява чрез мнозина или чрез малцина“ (14:6). Вярата на Йонатан се основаваше на знанието му, че Бог ще спаси Своя народ, защото Той го е правил в миналото. И Господ наистина предаде филистимците в ръцете на Израел (14:12).
Връзката между Йонатан и Давид
Приятелството на Давид и Йонатан започна, след като Давид уби Голиат.
И когато той (Давид) свърши да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид, и Йонатан го обикна като собствената си душа (1 Царе 18:1). Подобно на Йонатан, ние проявяваме нашата любов и преданост към Този, Който е Синът на Давид, Който е по-велик от Давид, Господ Исус. Предаността на Йонатан беше разпалена от убийството на Голиат от Давид. Когато мислим за това, което Исус е направил за нас, нашата любов и преданост към Него нарастват (1 Коринтяни 15:54-58).
След като Давид уби Голиат, Саул искаше да признае победата му. Йонатан беше син на Саул и следователно наследник на трона. Но Давид беше назначен на тази позиция от Бога. Вместо да гледа ревниво на Давид като на свой съперник, Йонатан го обичаше. Тук виждаме несравнимата Божия благодат в Неговите отношения с нас. Любовта между Давид и Йонатан трябва да бъде приписана на Този, в чиято ръка са всички сърца на хората, и Той може да ги променя, както Му е угодно.
Заветът на Йонатан с Давид
Тогава Йонатан и Давид сключиха завет... И Йонатан свали дрехата, която беше на него, и я даде на Давид, заедно с оръжието си, дори меча си, лъка си и пояса си (18:3-4). Заветът, който сключиха, означаваше, че ще се държат заедно и ще си помагат. Трудно е да се намери приятелство, равно на тяхното. Давид, овчарче, нямаше дрехи, подходящи за новия му обществен живот като национален герой. Затова Йонатан даде на Давид своята дреха, меч, лък и пояс. Той се лиши от всичко, което имаше, заради Давид. Не трябва ли и ние да проявяваме такава преданост и любов към Този, Който е по-велик от Давид?
Застъпничеството на Йонатан за Давид
В 1 Царе 19:2-7 четем повече за истинското приятелство между Йонатан и Давид. Виждаме също как Йонатан предупреди Давид за опасността да бъде убит от цар Саул и го посъветва да вземе мерки срещу това. Йонатан действаше като миротворец, застъпвайки се за Давид пред Саул и умолявайки баща си от името на Давид. Йонатан напомни на баща си, че Давид е избавил Израел от филистимците, е спасил царския трон и никога не е навредил на Саул. Йонатан каза на баща си, че е погрешно да се пролива невинна кръв.
Застъпничеството на Йонатан имаше само временен и преходен ефект върху баща му. Докато той се закле, че Давид няма да бъде убит, по-късно той се опита да убие Давид с копието си (18:6-10). Това е написано за наше поучение (1 Коринтяни 10:11). Колко често неспасeни хора биват убедени да се откажат от злите си пътища, само за да се върнат към тях след кратко време. Те са като измита свиня, която отново се връща да се въргаля в калта (2 Петрово 2:22).
Диалогът между Давид и Йонатан
Първа книга на Самуил 20 съдържа дълъг диалог, в който Давид казва: „Какво съм направил? Какво е моето беззаконие и какъв е моят грях пред баща ти, че той търси живота ми?“ Повтарящите се лични местоимения „аз“ и „мой“ ясно показват състоянието на ума му. Бог изобщо не беше в мислите му. Следващото му изказване ясно показва, че невярващи страхове го обземат: „Има само една стъпка между мен и смъртта“ (20:3). Тези изказвания разкриват, че Давид не се доверяваше на Бога и не Го признаваше във всичките си пътища, както ни е призовано да правим (Притчи 3:6). Всъщност той беше извън общение с Господа.
Ние сме губещи, когато не признаваме Господа във всичките си пътища. Когато общението с Бога е прекъснато, ние се поддаваме на изкушение и грях. Тогава Давид помоли Йонатан да изрече преднамерена лъжа от негово име. Давид беше очакван в двореца по време на хранене, но се страхуваше да отиде. Затова той поиска разрешение от Йонатан да изчезне за три дни: „Ако баща ти изобщо ме пропусне, тогава кажи: „Давид усърдно поиска разрешение от мен да отиде в Витлеем, своя град, защото там има годишна жертва за цялото семейство“ (20:6). Нека това говори на всеки от нас, предупреждавайки ни за тъжния резултат от прекъснатото общение с Господа.
Йонатан се опитва да помогне на Давид
Когато Йонатан видя Давид толкова разстроен, той нямаше моралната смелост да признае, че баща му иска да убие Давид. Той се опита да го успокои, като избягваше истината и каза: „Няма да умреш! Наистина баща ми няма да направи нищо, нито голямо, нито малко, без първо да ми каже“ (1 Царе 20:2). Това беше лъжа, защото Саул беше говорил открито на Йонатан и на всичките си слуги, че трябва да убият Давид (1 Царе 19:1). Йонатан не беше невеж за това, че Саул беше хвърлил копието по Давид, за инструкциите, дадени на слугите да го убият (19:11), за пратениците, изпратени да го арестуват (19:20), и за това, че той лично преследваше Давид (19:22). Въпреки че Йонатан знаеше, че баща му жадува за кръвта на Давид, той му каза: „Ако знаех със сигурност, че злото е решено от баща ми да дойде върху теб, тогава нямаше ли да ти кажа?“ (20:9).
Йонатан общува с Давид
Тези двама приятели направиха планове за комуникация. Планът предвиждаше Йонатан да тренира с лъка и стрелите си. Това нямаше да предизвика подозрение, защото той беше воин и често излизаше за стрелба с лък. Давид щеше да се крие на полето. Ако той изстреляше стрелата далеч отвъд Давид, това означаваше, че той е в опасност и трябва да бяга. Но ако изстреляше стрелата пред Давид, той щеше да знае, че е безопасно да се върне.
На третия ден Йонатан излезе на полето с лъка си. Нямаше начин Саул да знае, че синът му щеше да предаде съобщение на Давид. Саул беше дал да се разбере много ясно, че иска да убие Давид. Стрелата полетя във въздуха и падна далеч от другата страна на Давид. Това означаваше, че той трябва да бяга. Тогава Йонатан каза на оръженосеца си да занесе лъка и стрелите си в града. Тогава Йонатан разговаря с Давид и му напомни за техния завет. Йонатан спази своята част и беше верен и истински на Давид до самия край на живота си. Давид също беше верен и истински на Йонатан и неговите потомци.
Гневът на Саул към Йонатан
Саул седна да яде в два различни дни, но мястото на Давид беше празно (1 Царе 20:24-27). Затова царят попита сина си защо Давид не дойде на царската трапеза. Отговорът на Йонатан беше, че Давид е поискал разрешение от него да отиде във Витлеем за семейна жертва. Гневът на Саул се разпали срещу сина му и той го обиди словесно и обиди майка му (20:30-31). Думите на изоставения от Бога и меланхоличен цар към сина му бяха злобни и в гняв той хвърли копие по него, за да го убие (20:33). Това илюстрира омразата на Сатана срещу всички, които са едно с Божия помазаник, точно както Йонатан беше едно с Давид.
На следващата сутрин се състоя раздялата на двамата приятели. Йонатан и Давид се срещнаха, целунаха се и плакаха заедно. От този ден нататък Давид беше в опасност.
Библейски пример за истинско приятелство
Връзката между Давид и Йонатан се откроява като модел на истинско приятелство, изковано между двама мъже сред големи трудности. В 1 Царе 23 четем какво са направили като близки приятели:
Давид остана в крепости в пустинята и остана в планините в пустинята Зиф. Саул го търсеше всеки ден, но Бог не го предаде в ръката му. Така Давид видя, че Саул е излязъл да търси живота му. И Давид беше в пустинята Зиф в гора. Тогава Йонатан, синът на Саул, стана и отиде при Давид в гората и укрепи ръката му в Бога. И му каза: „Не се страхувай, защото ръката на баща ми Саул няма да те намери. Ти ще бъдеш цар над Израел, а аз ще бъда до теб. Дори баща ми Саул знае това.“ Така двамата сключиха завет пред Господа (23:14-18). В този пасаж виждаме три неща, които Йонатан направи за своя приятел.
Първо,
Йонатан отиде там, където Давид се криеше в пустинята, и го укрепи. Давид беше обезсърчен и вървеше към огорчение и негодувание. Йонатан нито каза, че проблемът на Давид не е нищо за притеснение, нито действаше така, сякаш имаше всички отговори. Той не използва човешки аргументи, за да насърчи Давид, но укрепи ръката му в Бога.
Второ,
Йонатан насърчи Давид: „Ти ще бъдеш цар над Израел.“ Той потвърди Божия призив за живота на Давид. Като най-голям син на цар Саул, той беше наследник на трона. Но той не беше ревнив или отмъстителен. Вместо това, той помогна на Давид да осъзнае Божията цел за живота си, което е най-висшата форма на приятелство.
Трето,
Йонатан и Давид заявиха своята лоялност и ангажираност един към друг. Те сключиха завет пред Господа. Те бяха отдадени на истинско приятелство. Те щяха да се държат заедно и да си помагат до края. Такава беше прекрасната връзка между Давид и Йонатан.
Нека Господ ни даде благодатта да бъдем такъв приятел. Верен приятел е силно убежище; човекът, който е намерил такъв, е намерил съкровище. Няма заместител на истинското приятелство и няма начин да се измери неговата стойност.
Следващия месец ще разгледаме Давид и Саул
