ДАВИД Преброяване на народа
„И Давид каза на Бога: Не аз ли заповядах да се преброи народът? Аз съм този, който съгреши и наистина извърши зло; но тези овце, какво са направили? Моля Те, Господи, Боже мой, нека Твоята ръка бъде върху мен и върху бащиния ми дом; но не върху Твоя народ, за да не бъдат поразени.“ —1 Летописи 21:17 KJV
Като цяло, книгите на Самуил и Царе разглеждат царете и народа като под отговорност пред Бога, докато Летописите подчертават Божиите съвети, или планове, на благодат. Това е причината Летописите да споменават историята на Саул само в няколко стиха, в сравнение с подробностите, дадени в 1 Самуил. Той беше изборът на народа, но не и човекът на Божиите съвети.
Давид беше човек по Божието сърце (1 Самуил 13:14). И все пак, той все още беше отговорен пред Господа, и 1 и 2 Самуил ни показват този аспект от неговата история. За разлика от Саул, Божията благодат се вижда във възстановяването на Давид от неговите различни провали. Колко благодарни можем да бъдем като вярващи за тази същата благодат, която е толкова увеличена в живота ни ден след ден!
Споменаваме тези неща, тъй като много християни се чудят дали Летописите са просто повторение на Самуил и Царе. С това, което казахме, се надяваме, че нашите читатели ще видят нещо повече от великия замисъл в чудесната Божия книга: нашата Библия.
Отличителният характер на тези книги обяснява защо провалът на Давид да избяга при филистимския цар от Саул (1 Самуил 27) и големите му грехове на прелюбодеяние и убийство (2 Самуил 11) са премълчани в 1 Летописи. Въпреки това, другият му голям грях при преброяването на народа е записан в тази книга и ние с право можем да попитаме: „Защо?“
Кой подбуди преброяването?
Първият ни въпрос естествено би бил: „Кой всъщност подтикна Давид да преброи народа?“ В 2 Самуил 24:1 ни е казано, че Господ подтикна Давид да преброи народа, но 1 Летописи 21:1 ни казва, че Сатана подтикна Давид да го направи. Има ли противоречие? Не, и двата разказа са, разбира се, верни.
Според 2 Самуил имаше нов провал сред народа, който разпали гнева на Господа срещу тях. Той подтикна Давид да преброи народа, за да може да падне присъда върху тях. Това също така разкри гордостта на Давид в желанието му да знае колко голямо е царството, над което управляваше. И Давид, и неговият народ бяха в състояние, което изискваше Господната дисциплина.
Втора Летописи ни казва, че Сатана е провокирал Давид да преброи народа. Сатана е бил инструментът, използван за осъществяване на Божията цел, въпреки че без съмнение е имал свои собствени зли намерения, подтиквайки Давид. Сатана се е стремял да осуети Божиите цели на благословение. Подобен разказ намираме в 3 Царе 22:19-23, където Господ е използвал лъжлив дух в устата на пророците на Ахав, за да доведе този нечестив цар до неговото унищожение.
Йоав укорява цар Давид
Давид нареди на Йоав и на водачите на народа да отидат и да преброят Израел, за да знае размера на армията си (1 Летописи 21:2-3,5). Въпреки че други негови грехове бяха по-свързани с похотта на очите и похотта на плътта, тук виждаме гордостта на живота (1 Йоан 2:16). Дотогава Давид винаги е бил смирен. От този пример нека се научим, че никога не можем да се доверяваме на себе си.
Докато растем в Господа, откриваме области на слабост, където сме по-склонни към грях, и трябва правилно да се пазим в тях. Но нека никога не отпускаме бдителността си в други области, където смятаме, че сме в безопасност, защото именно там, в един невнимателен момент, можем да паднем. „Който мисли, че стои, нека внимава да не падне“ (1 Коринтяни 10:12).
Трябва да забележим също, че въпреки че Йоав беше светски, егоистичен човек, той правилно укори Давид относно този план: „Господ да умножи народа Си сто пъти повече, отколкото е: но, господарю мой, царю, не са ли всички те слуги на моя господар? Защо тогава моят господар изисква това нещо? Защо ще бъде причина за престъпление за Израел?“ (1 Летописи 21:3). Това трябваше да накара Давид да спре и да обмисли какво щеше да направи! Но за съжаление четем: „Въпреки това царската дума надделя над Йоав“ (ст. 4).
Изповедта и изборът на Давид
В Изход 30:12-16 четем, че всеки път, когато народът трябваше да бъде преброен, трябваше да се събират сребърни пари за изкупление – напомняне за необходимостта от изкупление за всеки индивид, който беше броен сред Божия народ. Давид не събра тези пари за изкупление. Четем, че „Бог не беше доволен от това нещо“ (1 Летописи 21:7), и по някакъв неопределен начин Давид трябва да е осъзнал, че Бог е започнал да поразява, или удря, Израел.
Давид веднага разпозна и изповяда греха си. Колко често пръчката на наказанието отваря очите ни за нашите грехове! Не всички изпитания и трудности в живота ни са поради грях, но вярваме, че, както при Йов, Господ има нещо да ни научи във всяко изпитание и бреме, пред което сме изправени. Добре е да имаме слушащо ухо, за да чуем какво би ни казал Той през такива времена. „Говори, Господи, защото Твоят слуга слуша“ (1 Самуил 3:9) винаги трябва да бъде нашето отношение.
Господ предложи, чрез пророк Гад, три възможни варианта на Давид за неговия грях: три години глад, три месеца бягство пред враговете му или три дни мор в земята, докато ангелът на Господа поразяваше народа (1 Летописи 21:9-12). В отговора на Давид виждаме, че той познаваше Божието сърце: „Нека сега падна в ръката на Господа; защото много големи са Неговите милости: но нека не падам в ръката на човек“ (ст. 13). По-добре е да паднеш в ръцете на Бога, отколкото в ръцете на човек!
Продължавайки, откриваме поне три точки, илюстриращи евангелието на Божията благодат.
Божията суверенна благодат да пощади Йерусалим
1 Летописи 21:15 казва: „И Бог изпрати ангел в Йерусалим, за да го унищожи; и докато той унищожаваше, Господ видя и се разкая за злото, и каза на ангела, който унищожаваше: Достатъчно е, спри сега ръката си. И ангелът на Господа застана до хармана на Орнан йевусееца.“ Като първа точка, виждаме, че суверенната благодат на Бога се намеси, за да пощади Йерусалим. Друг е казал: Бог винаги се връща към това, което е, а това е благодат. Благодатта е Бог, действащ според това, което е Той и какво е в Неговото собствено сърце, а не какво сме ние и какво е в нашите сърца. Това е Бог, действащ с незаслужена и неочаквана благосклонност. Така е и за нас днес, „защото се яви Божията благодат, която носи спасение за всички хора“ (Тит 2:11 JND).
Кога дойде тази благодат? Беше ли, когато я поискахме или я заслужихме? Не. Римляни 5:8 ни казва, че „докато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (KJV). По същия начин, когато ангелът беше на път да унищожи Йерусалим, царския град на Давид, Бог, в Своята суверенна благодат и милост, се намеси, за да спре ръката на ангела.
Давид Посредникът
Втората точка е, че виждаме Давид в тези събития като посредник. Той видя меча, протегнат над Йерусалим, и застана, така да се каже, между Бога и народа, молейки Божията ръка да бъде върху него и народът да бъде пощаден. Прочетете 1 Летописи 21:16-17: „И Давид вдигна очите си и видя ангела на Йехова да стои между земята и небесата, и мечът му изваден в ръката му, протегнат над Йерусалим. И Давид и старейшините, облечени във вретище, паднаха по лицата си. И Давид каза на Бога: Не аз ли заповядах да се преброи народът? Аз съм този, който съгреши и извърши зло; но тези овце, какво са направили? Моля Те, Йехова, Боже мой, нека Твоята ръка бъде върху мен и върху бащиния ми дом; но не върху Твоя народ, за да не бъдат поразени“ (JND).
Давид е един от двамата души в Стария Завет, които се предложиха да бъдат съдени вместо народа. Другият е Мойсей в Изход 32:31-32. Въпреки това, нито Давид, нито Мойсей бяха безгрешният Посредник, който Бог изискваше: „Нека Твоята ръка бъде върху мен.“ Само една благословена Личност, нашият Господ Исус Христос, можеше да понесе какво би означавало Божията ръка да бъде срещу Него като Заместник за Неговия народ. Той е съвършеният Посредник според Божиите мисли. „Защото има един Бог и един Посредник между Бога и човеците, Човекът Христос Исус; Който даде Себе Си откуп за всички“ (1 Тимотей 2:5-6 KJV). Той е истинският „Дейсман“ – друга дума за „Посредник“ или „Арбитър“ – когото Йов търсеше да положи ръката Си върху Бога и човека (Йов 9:33).
Олтарът и жертвата
1 Летописи 21:18,26 ни води до третата ни точка: осигуряването на олтара и жертвата. Откъсът казва: „Тогава ангелът на Господа заповяда на Гад да каже на Давид, че Давид трябва да се изкачи и да издигне олтар на Господа на хармана на Орнан йевусееца... И Давид построи там олтар на Господа, и принесе всеизгаряния и мирни приноси, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън върху олтара за всеизгаряне.“
И олтарът, и жертвата говорят за нашия благословен Господ Исус Христос. В Матей 23:19 Господ Исус посочва, че олтарът е по-голям от жертвата. Когато изучаваме олтарите в Библията, по-специално олтарите, свързани със скинията, откриваме, че те особено говорят за личността на Христос, докато жертвите говорят за Неговото дело на кръста.
Давид беше инструктиран от пророк Гад да построи олтар на хармана на Орнан йевусееца, място, където плявата се отделяше от житото и се изхвърляше. То говори за дискриминационна присъда. Има само една, чудесна Личност, която можеше да застане на мястото на присъдата, която ние заслужавахме: нашият Господ Исус Христос!
След това четем, че Давид принесе всеизгаряния и мирни приноси върху олтара. Всеизгарянето беше изцяло за Бога и се принасяше изцяло върху олтара (Левит 1:1-17). То изобразява нашия Господ Исус като Този, Който винаги правеше това, което беше угодно на Отца, и Който принесе Себе Си „за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма“ (Ефесяни 5:2).
Мирният принос понякога се нарича „принос за общение“. Той изобразява делото на Господ Исус като това, което ни е довело до общение с Бога (1 Йоан 1:3). Подобно на Мефивостей, ние сме доведени да седнем на царската трапеза като един от царските синове (2 Самуил 9:11). В мирния принос имаше дял за Бога, свещеника, човека, който донесе приноса, и цялото му семейство. Всички, които бяха чисти, можеха да участват в него (Левит 3:11, 7:11-34).
Ангелът беше инструктиран да прибере меча си, когато Давид принесе жертвите. По тип, присъдата падна върху жертвата, а не върху народа. За нас, ние не почиваме на животинска жертва, а на еднократната жертва на Господ Исус Христос на кръста. „Защото с едно приношение Той е усъвършенствал завинаги тези, които са осветени“ (Евреи 10:14).
Божиите съвети – мястото на бъдещ храм
Сега се връщаме към въпроса, който зададохме по-рано в нашата статия. Ако книгите на Летописите подчертават Божиите съвети на благодатта и следователно пропускат повечето от провалите на Давид, защо грехът му при преброяването на народа е включен в тази книга? Когато стигнем до царуването на Соломон, намираме отговора: „Тогава Соломон започна да строи дома Господен в Йерусалим на планината Мория, където Господ се яви на баща му Давид, на мястото, което Давид беше приготвил на хармана на Орнан йевусееца“ (2 Летописи 3:1).
Храмът, домът Господен, трябваше да бъде построен на планината Мория на точното място, където Давид преди това беше построил олтара след преброяването на народа. Мястото беше отбелязано чрез тази жертва. Можем да се чудим на Божиите пътища, но както каза един химнописец: „Той е по-велик от всички наши грехове.“ Той е способен да направи всичко да служи на Неговата цел.
Това, разбира се, не извинява нашия грях. Седемдесет хиляди израилтяни загинаха заради греха на Давид при преброяването на народа. Нека никога не мислим лекомислено за греха! За себе си, често трябва да доказваме, че жънем това, което сеем (Галатяни 6:7-8), и то чрез горчив опит. И все пак, нека се радваме и да се възхищаваме на величието на нашия Бог, че от разрухата на нашия грях Той е способен да изпълни Своята цел. Виждаме това в пълнота на Голготския кръст. Къде някога грехът на човека е бил изваден наяве по такъв ужасен начин – разпъването на Божия Син?
И все пак, какви славни резултати е донесъл нашият Бог от същия този кръст. Той е заявил, със сигурност, че е любов (Римляни 5:8). Ние сме простени и оправдани в това, че Христос е дал Себе Си за нас (Ефесяни 1:7). „В това се яви Божията любов към нас, защото Бог изпрати Своя Единороден Син в света, за да живеем чрез Него. В това е любовта, не че ние възлюбихме Бога, но че Той ни възлюби и изпрати Своя Син да бъде умилостивение [удовлетворение] за нашите грехове“ (1 Йоан 4:9-10).
Бог ще изпълни Своите цели
Нека бъдем насърчени, че Божиите цели не са и няма да бъдат осуетени от греха. Независимо дали разглеждаме Неговата велика цел да прослави Своя Син в този свят, когато Той царува, или мислим за Неговите желания за всеки от нас поотделно, колко благодарни можем да бъдем, че Той ще изпълни Своите мисли и планове. „Съветът на Господа стои завинаги, мислите на сърцето Му за всички поколения“ (Псалм 33:11).
Както видяхме, това не извинява нашия грях, и 2 Самуил ни показва как самият Давид пожъна последствията от греховете си през остатъка от живота си. И все пак, Бог е над всички наши грехове и провали. Неговите цели на благословение ще бъдат изпълнени.
