От Египет до река Йордан, избавлението на народа се характеризира с две велики събития, Пасхата и Червено море, и за да разберем третото велико събитие, т.е. преминаването на Йордан, е добре да схванем значението на първите две. И трите са типове на смъртта на Христос, но нейните аспекти са толкова богати, толкова разнообразни и толкова безкрайни, че се нуждаем от всички тях, и много други, за да разберем част от нейната дълбочина и обхват.
Пасхата
Пасхата ни показва смъртта на Христос като убежище от Божия съд.
Защото в същата нощ ще мина през Египетската земя и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, както човек, така и животно; и ще извърша съд над всички египетски богове (Изход 12:12).
Сега самият Израел можеше да бъде защитен само от кръвта на пасхалното агне, поставена между хората като грешници и Бог като съдия, който беше против тях. Кръвта спира Бог, така да се каже, държи Го отвън и ни поставя в безопасност вътре. „Когато видя кръвта, ще ви отмина.“ Само нека не забравяме, че Божията любов осигурява жертвата, способна да посрещне Неговия собствен съд. Така любовта пощадява хората, които не можеха сами да избегнат съда, както и египтяните.
Изкупление
При Червено море намираме втори аспект на смъртта на Христос, който е изкуплението:
Ти с милостта Си си водил народа, който си изкупил (Изход 15:13).
Сега, ако Бог ни избавя и изкупва, Той е за нас, вместо да е против нас; наистина, пише: „Господ ще се бие за вас, а вие ще мълчите“ (Изход 14:14). Пасхата спря самия Бог като съдия и постави Израел в безопасност; при Червено море Бог се намесва като Спасител (Изход 15:2) в полза на Своя народ, който няма какво да прави, освен да гледа на своето избавление: „Стойте мирно и вижте спасението от Господа“ (Изход 14:13). При изкуплението Бог действа така, сякаш враговете, които бяха против нас, бяха против Него.
Необходимото условие
Но да се върнем към Йордан.
При Пасхата беше извършено изкупление; при Червено море беше постигнато изкупление и получено спасение; но тук възниква друг въпрос. За да завладее Ханаанската земя, народът трябва да бъде в определено състояние. Между Червено море и Йордан Израел беше преминал пустинята и това пътуване е разделено на две отделни части. В първата част, до Синай, благодатта води народа – същата благодат, която ги беше изкупила от Египет и чрез която те изпитват ресурсите на Христос сред всичките си немощи. Във втората част, след Синай, Израел е под властта на закона и тогава те са изпитани, за да се разбере какво има в сърцата им. Изпитанието само показа, че те са „плътски, продадени под греха“ и че волята им е враждебност към Бога, като накрая се проявява в открит бунт, когато става въпрос за влизане във владение на обещанията.
Състоянието на Израел беше абсолютно препятствие за влизането им в Ханаан. Когато стигат до края на своите преживявания в плътта, те намират Йордан, преливащ поток, като бариера за по-нататъшния си напредък.
Червено море пречеше на бягството им от Египет, Йордан пречи на влизането им в Ханаан, а опитът да го прекосят би бил тяхното унищожение. Тук имаме нов тип смърт. Това е краят на човека в плътта и в същото време краят на силата на Сатана. Как можем ние, които сме без сила, да издържим на това? То ни отделя завинаги от насладата на обещанията.
Окаян човек съм аз! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт? (Римляни 7:24).
Ковчегът на завета
Но Божията благодат се е погрижила за това.
Ковчегът върви пред народа; той не само им показва пътя, по който трябва да вървят, но и ги свързва със себе си при преминаването. Свещениците, представителите на народа, трябваше да вземат ковчега на завета и да минат пред Израел. Наистина, ковчегът на завета на Господа на цялата земя (ст. 13) трябваше да мине пред тях през Йордан, но не без тях. Ковчегът запази своето превъзходство: „Да има разстояние между вас и него, около две хиляди лакътя по мярка“ (ст. 4). Но докато очите на народа бяха вперени в него (ст. 3), те виждаха едновременно и свещениците от Левиевото племе, които го носеха. Щом стъпалата на свещениците стъпиха във водите на Йордан, водите бяха прекъснати и спряха да текат. Там имаше сила, която беше победоносна над силата на смъртта и която свърза Израел с победата.
Ако беше така за Израел, колко повече за нас! Всичко, което бяхме в плътта, намери своя край в кръста на Христос. Можем да кажем: Аз съм мъртъв за греха, мъртъв за закона; аз съм разпнат с Христос. Очите ми, вперени в ковчега – в Христос – виждат в Него края на моята личност като дете на Адам. Но в Него също е победоносна сила, сега станала моя; аз съм въведен във възкресен живот в Него, отвъд смъртта, в пълното наслаждение на нещата, които този живот притежава: „Аз живея: но не аз, а Христос живее в мен“ (Галатяни 2:20).
Самата смърт, разбира се, все още не е погълната: „Когато свещениците, които носеха ковчега на завета Господен, излязоха от средата на Йордан… водите на Йордан се върнаха на мястото си и потекоха по всичките си брегове, както преди“ (Исус Навин 4:18). Но когато „това смъртно ще се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното: Смъртта е погълната в победа“ (1 Коринтяни 15:54). Тогава мястото на Христос, отвъд всичко, което би могло да ни попречи, ще бъде наше, дори и по отношение на телата ни. Но преди изпълнението на тези неща, вече можем да кажем: „Благодарение на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос“ (1 Коринтяни 15:57).
Нов статут
Тогава в Йордан намираме по особен начин смърт за това, което бяхме в предишния си статут, и начало на нов статут в силата на живота с Христос, с Когото сме възкръснали. Неговата смърт и възкресение ни въвеждат сега във всички небесни благословения, и това, което току-що казахме, обяснява причината да не намираме врагове тук, както при Червено море. При Йордан израилтяните не са преследвани от фараона и неговата войска, но врагът е пред тях и не започва да действа, докато не прекосят реката.
Сега те навлизат в нова поредица от преживявания. В Синайската пустиня старият човек е доказан като грях; след това следва, като тип, при Йордан, знанието, придобито чрез вяра, че сме били извадени от нашата връзка с Адам и поставени в нова връзка с мъртъв и възкръснал Христос. Накрая, в Ханаан, имаме преживяванията на новия човек, макар и не без слабост и провал, ако липсва бдителност, но със сила на наше разположение, която можем постоянно да използваме, за да бъдем силни и да се борим доблестно и да се противопоставяме на коварните хитрости на врага.
