Не е ли това пасаж, който често е неразбран? Означава ли, че винаги трябва да бъдем като младенци в Христос, връщайки се към първите елементи за храна? Разбирам, че мнозина го тълкуват така. Но това не е неговата сила, както малко размисъл може да покаже.
Разбира се, има етап в живота ни като християни, в който сме задължително и правилно „младенци“. Апостол Йоан се обръща към такива в 1 Йоан 2:12. Но коринтяните бяха порицани за продължаването на такова състояние, и за тях плътското беше истинският синоним за неговото проточване: „И аз, братя, не можах да ви говоря като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христос“ (1 Кор. 3:1). И тук, и в Посланието до Евреите апостолът ги укорява за необходимостта им от „мляко“.
Тук, в 1 Петрово, мисълта е различна. Самото Слово е мляко, цялото то, и ние трябва да бъдем не просто като младенци, а като новородени младенци в желанието си за него. За новороденото бебе какво е млякото? Самият му живот, можем да кажем. И такова е Божието Слово за нас, и такова трябва да бъде неговото място в нашите привързаности. Словото, цялото то, е това, което Бог ни е осигурил, и би било да го опозорим, и Този, Който го е дал, да извличаме определени елементи от него и да отхвърляме останалото като неподходящо за храна. Всичко е храна, ако се усвоява като такава. Най-висшите и най-напреднали истини, така наречените, само разширяват, илюстрират и потвърждават самото евангелие, от което няма по-чудесна, по-дълбока или „по-висша“ истина. Ние не оставяме евангелието зад себе си, докато продължаваме с Писанието, нито дори трябва да се връщаме към него, за да намерим освежението, което то дава на душите ни; но самото евангелие пътува с нас, все повече и повече научавано, все повече и повече развиващо се пред нас непрекъснато.
