Нагласи на сърцето
Нашата природа и поведение се определят от вътрешните нагласи, които развиваме. Нашите нагласи към живота влияят на цялата ни личност и на житейския ни опит. „Веселото сърце прави лицето весело, а сърдечната скръб смазва духа... Всички дни на потиснатия са нещастни, но веселото сърце има непрекъснат празник“ (Притчи 15:13,15 NIV).
Щастливото сърце се отразява в усмихнато лице, но разбитото сърце води до униние и отчаяние. Песимистът винаги е унил, мрачен, страхлив и негативен, докато оптимистът винаги изглежда, че е на върха на нещата и се наслаждава на живота пълноценно.
Бог се интересува от нашите нагласи. Той иска да се съобразяваме с интересите на другите преди нашите собствени, точно както Христос направи за нас, защото ако нагласите ни са правилни, тогава като цяло действията ни ще се погрижат сами за себе си (Филипяни 2:1-5).
Формиране на правилни нагласи
Нашите нагласи се определят от нашето разбиране. Библията казва: „Считайте го за чиста радост, братя мои, когато се сблъсквате с изпитания от всякакъв вид, защото знаете, че изпитването на вашата вяра развива постоянство“ (Яков 1:2-3). Така че нещата, в които сме сигурни, които знаем и разбираме, влияят на нашите реакции, когато възникнат трудни обстоятелства.
Проблеми, трудности и страдания идват при всички нас в някакъв момент. Нашата естествена склонност е да ги избягваме на всяка цена. Но Библията ни казва друго: „Знаем, че във всичко Бог работи за доброто на онези, които Го обичат, които са призовани според Неговата цел“ (Римляни 8:28).
Изпитанията идват в различни форми. Те могат да произтичат от бедност, социална несправедливост или болест. Могат да произтичат и от изкушение. Различни изпитания идват на различни етапи от живота. Докато съзряват, младите хора са изпитвани в способността си да държат естествените желания и апетити под контрол. Докато остаряваме, различни изпитания идват с нарастващи отговорности, като работа и осигуряване на семейството ни. Родителството може да бъде вълнуващо и възнаграждаващо преживяване, но то също носи много изпитания. Възрастните хора не са освободени от изпитания. Когато сме стари, се борим с много неща, които преди сме можели да правим с лекота. И битката срещу греха не става по-лесна с възрастта.
Когато дойдат изпитания, може да почувстваме, че няма смисъл да продължаваме да правим правилните неща, защото изглежда, че не сме възнаградени за доброто, което правим. Но да се откажем само защото натискът е голям, би означавало да загубим цялото добро, което Бог има в изпитанието за нас. Библията казва, че нашите изпитания никога не са извън силата на нашата вяра (1 Коринтяни 10:13).
Но защо да считаме изпитанията за чиста радост, както казва Яков? Защото те изпитват истинността на нашата вяра и също така правят вярата ни да расте. Изпитанията дават плод, като ни правят духовно зрели (изпълняваме Божиите цели за живота си) и като ни правят съвършени (Светият Дух работи, за да ни направи христоподобни и да възпроизведе характера на Спасителя в нас).
Ако се молим за благодат, трябва да сме наясно, че характеристиките на благодатта – вяра, надежда, търпение и смирение – ни се дават само чрез изпитания, които ще развият тези характеристики. Ние не получаваме радост от самото изпитание, ние получаваме радост от плодовете или уроците, които произтичат от изпитанието. Това е радост, която Светият Дух дава (Римляни 14:17).
Мъдростта, която придобиваме чрез Божието Слово, ни показва, че ползата, която получаваме от изпитанието, до голяма степен зависи от нашето отношение към него и духа, с който го посрещаме. „Никое наказание не изглежда приятно в момента, а болезнено. По-късно обаче то дава плод на праведност и мир за онези, които са били обучени от него“ (Евреи 12:11).
Но това не винаги е лесно. Често причината да объркаме начина, по който се справяме с трудностите, е липсата на мъдрост. За щастие имаме небесен Отец, Който с удоволствие ни дава мъдрост. Господ даде на Соломон мъдро и разбиращо сърце, защото той помоли Бога (3 Царе 3:9). По същия начин трябва да молим, за да получим.
Сърцето
Знаете ли, че човешкото сърце бие средно 100 000 пъти на ден? Този сравнително малък орган, с размерите на свит юмрук, през последната минута е изпомпвал 5 до 6 литра кръв и то докато почивате.
Сърцето е двойна помпа. Дясната страна изпомпва кръв през белите дробове, където тя поема кислород и изхвърля въглероден диоксид. Лявата страна изпомпва наситената с кислород кръв през артериите и кръвоносните съдове, където тя поема хранителни вещества и хормони и протича през 100 000 километра капиляри, така че всяка клетка във всяка тъкан в тялото ни да бъде подхранена. Това е, което ни поддържа живи.
Така че сърцето, освен че е невероятен двигател, е наистина основният орган за живот. Не е случайно, че Библията използва сърцето като символ на центъра на човешкото същество. Библията често се отнася до сърцето за духовното състояние на вътрешния човек – мястото на нашите привързаности и страсти, мъдрост и разбиране.
След като Ной излезе от ковчега, Бог погледна в човешкото сърце и го намери за източник на непрекъснати зли мисли и нечестие (Битие 8:21). Злото може да се определи като всичко, което е против Божия закон и воля. Изкушението започва с нашите собствени желания, много от които имат потенциал за зло. Сатана има склонност да ни изкушава, като поставя малки примамки, които привличат желанията ни. Ако тези желания останат без контрол, те растат и растат, докато не ни контролират. Това неизбежно води до грях. Така че времето да се справим с желанието е в самото му начало – като ръжда в кола.
Яков 1:21 казва, че трябва да се отървем от всичко, което е против праведността, защото то замърсява сърцата ни. Бог иска животът ни да произвежда практическа праведност. Но ние знаем от притчата за сеяча (Матей 13:3-9,18-23), че като група християни, можем да слушаме едно и също библейско учение седмица след седмица и някои ще растат духовно, докато други ще постигнат малък или никакъв напредък. Вината не е в семето или Божието Слово, а в различното състояние на почвата, намерена в сърцата ни.
Състоянието на сърцата ни може драстично да повлияе на начина, по който приемаме Божието Слово. Яков 1:19-21 споменава три вредни нагласи: гняв, морална мръсотия и преобладаващо зло. Често ставаме нечувствителни към злото, защото то става приемливо в обществото – брачната невярност и злоупотребата с времето и притежанията на работодателя са само два актуални примера. Трябва да изпитваме всички световни стандарти в светлината на Божието Слово, в противен случай можем да замърсим почвата на сърцата си и да не живеем праведния живот, който Бог желае. Както правим с любимите си хобита, така и стремежът към качество или праведност трябва да бъде любимо занимание.
Оценка на нашите сърца
Състоянието на сърцата ни също влияе на начина, по който отговаряме на Божието Слово. Библията е като огледало, което ни показва как изглеждаме в действителност. Ако ни е грижа как изглеждаме, тогава ще се уверим, че всичко е наред. По същия начин Библията разкрива истината за нашите сърца и ни казва, ако нещо не е наред. Нашето духовно зрение зависи от чистото сърце (Матей 5:8). Човек с чисто сърце е този, чиито мотиви са искрени, чиито мисли са святи и чиято съвест е чиста.
Друг начин, по който можем да оценим сърцето си, е чрез това, което казваме. Исус каза: „Добрият човек изнася добри неща от доброто, съхранено в сърцето му, а злият човек изнася зли неща от злото, съхранено в сърцето му. Защото от препълненото си сърце устата му говори“ (Лука 6:45).
Това, което казва езикът ни, е повече от просто думи, то е прозорец към сърцето ни. Нашето служение трябва да бъде служение на характер. Това, което сме, е по-важно от всичко, което някога ще кажем или направим. Крайният резултат от нашето служение ще бъде определен от това, което е в сърцата ни.
Чисто сърце
Хората, които получават Господното благословение, имат чисти ръце, неопетнени умове, праведни и безупречни действия и чисти сърца (Псалм 24:3-4).
Но как да получим чисто сърце? Това е чрез Исус Христос, Който се смири и дойде на този свят като човек. Докато беше тук, Той завърши делото, за което Отец Го изпрати. Той умря за нашите грехове и плати наказанието за нас на кръста. Ако наистина вярваме, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще бъдем спасени от вечно наказание (Римляни 10:9).
Благодатта на Бога е тази, която произвежда чисто сърце в нас (1 Тимотей 1:5). Любовта може да извира само от чисто сърце. Трябва да общуваме с християни, които живеят чист живот (2 Тимотей 2:22). Когато сме спасени, душите ни са пречистени и една от целите на това Божие дело е да можем да се обичаме един друг (1 Петрово 1:22). Затова, тъй като това е Божията цел, трябва да се обичаме един друг пламенно с чисто сърце.
Поддържане на чисто сърце
Има три начина да поддържаме чисто сърце. Първо, молитвата пази сърцата ни точно като паяк в центъра на мрежата си. Когато най-малката муха се хване в мрежата, паякът я усеща и я убива веднага. Господ Исус каза на учениците в Гетсиманската градина, че молитвата е най-добрата ни защита срещу изкушението (Матей 26:41).
Второ, трябва да се обичаме един друг, като се стремим към добри взаимоотношения. Много неща могат да развалят взаимоотношенията ни един с друг – като безразличие към другите и техните мнения, бавност при слушане, нетърпение да изложим собствената си гледна точка и най-лошото от всичко, гняв, който може да разруши едно взаимоотношение за секунди. Не можем да бъдем в правилни взаимоотношения с Бога, ако не се интересуваме от изграждането на добри взаимоотношения с другите (1 Петрово 2:1-3).
Трето, трябва също така да приемаме Божието Слово в сърцата си със смирение. Не можем егоистично да избираме какво мислим, че искаме от Неговото Слово. По-скоро трябва да приемем Неговата власт и да Му позволим да ни съди. В крайна сметка, Божието Слово е това, което ни е спасило. Това, което Той казва, е същото като това, което Той прави.
С Божията помощ можем да развием и поддържаме чисто сърце.
